Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Активният хидролокатор все още не можеше да засече нищо, въпреки че работеше на пълна мощност с насочен към точните координати лъч. Подводницата със сигурност се намираше под пласта.

На Морис му се прииска да маневрира, но реши да не го прави. Един рязък завой би накарал буксирния му хидролокатор да се огъне, което щеше да го направи неизползваем за няколко минути. Ако това станеше, щеше да му се наложи да разчита единствено на буйовете, а Морис вярваше на буксирния си хидролокатор повече, отколкото на буйовете.

— Пеленгът към контакта е вече нула-едно-пет и постоянен… шумовото ниво спадна леко. — Операторът посочи към екрана си. Морис бе изненадан. Пеленгът на контакта се беше променял бързо, а сега внезапно бе станал постоянен.

Хеликоптерът премина още веднъж над зоната. Един от новите буйове регистрира контакта, но MAD оборудването не потвърди присъствието на подводница и контактът затихваше. Шумовото ниво продължаваше да пада. Морис гледаше как относителната позиция на контакта преминава към кърмата. Какво, по дяволите, правеше този тип?

— Перископ от десния борд! — обяви говорителят.

— Мястото е грешно, сър… освен ако досега не сме следили шумов генератор — каза хидроакустикът.

ПЛБ офицерът нареди на активния хидролокатор да промени пеленга си и резултатите не закъсняха.

— Контакт по пеленг три-четири-пет, разстояние хиляда и петстотин ярда! — Върху екрана на хидролокатора се появи ярко петно.

— Пълен напред! — извика Морис. Подводницата беше успяла някак си да избегне буксирния хидролокатор, беше излязла над пласта и бе вдигнала перископа си. Това можеше да означава само едно нещо. — Пълен дясно на борд.

— Хидрофонни ефекти… изстреляни торпеда, пеленг три-пет-едно!

Оръжейният офицер моментално нареди изстрелването на противолодъчно торпедо по същия пеленг с надеждата, че така ще смути атакуващата подводница. Ако съветските торпеда бяха с кабелно насочване, на подводницата щеше да й се наложи да пререже кабела, за да избегне ответния изстрел на американците.

Морис се втурна по стълбата към мостика. Подводницата някак си бе успяла да наруши контакта и бе излязла на огнева позиция. Фрегатата промени курса и скоростта си, опитвайки се да обърка огневото решение на подводницата.

— Виждам едно! — каза старпомът и посочи към носа. Съветското торпедо оставяше видима бяла диря на повърхността. Това бе нещо, което Морис не беше очаквал. Фрегатата зави бързо.

— Мостик, виждам две торпеда, постоянен пеленг три-пет-нула, разстоянието намалява — изговори набързо тактическият офицер. — И двете са включили на активен режим. Никси е приведен в действие.

Морис вдигна един телефон.

— Докладвайте за положението на командващия ескорта.

— Вече го направихме, шкипер. Още два хеликоптера се насочват насам.

Сега „Фарис“ се движеше с двадесет възела и увеличаваше скоростта си, като обръщаше кърмата си към торпедата. Хеликоптерът й бе заел позиция откъм кърмата и трескаво претърсваше зоната с детектора си на магнитни аномалии, опитвайки се да открие съветската подводница.

Килватерът на торпедото премина край носа на фрегатата, която задържа курса си. Откъм кърмата се чу експлозия, която изхвърли воден стълб на тридесет метра във въздуха — първата съветска „риба“ се бе сблъскала с торпедната примамка „Никси“. Само че фрегатата беше пуснала само една торпедна примамка, а във водата имаше още едно торпедо.

— Пълен ляво на борд! — обърна се Морис към старшината. — Боен център, какво става с контакта? — Сега „Фарис“ се движеше с двадесет и пет възела.

— Не съм сигурен, сър. Буйовете показват нашето торпедо, но не засичат нищо друго.

— Ще ни улучат — каза старпомът и посочи към бялата диря върху водата, на по-малко от двеста ярда от кораба. Торпедото сигурно не беше улучило фрегатата при първия опит и се бе върнало, за да опита отново. Самонасочващите се торпеда продължаваха да търсят целта си, докато не им свършеше горивото.

Морис не можеше да направи нищо. Торпедото приближаваше откъм левия му борд. Ако завиеше надясно, това щеше да даде на рибата още по-голяма цел. Разположената на палубата под него ASROC установка се завъртя наляво към вероятното местоположение на подводницата, но докато не получеше заповед за стрелба, операторът можеше само да го насочва. Бялата диря скъсяваше разстоянието до фрегатата. Морис се наведе през перилата и се втренчи в нея с ням гняв. Нямаше начин торпедото да не улучи целта си.