Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Изтребителите започнаха да прочесват небето с радарите, търсейки цели за останалите си ракети. На сто мили от тях имаше още шест беджъра, но те вече бяха предупредени от водещите танкери и се отправяха на север. Томкетите нямаха достатъчно гориво, за да ги преследват. Те завиха обратно и след един час кацнаха в Сторноуей с почти празни резервоари.

— Пет свалени и една повредена цел — каза командирът на ескадрилата на Толанд. — Получи се.

— Този път. — Въпреки това Боб беше доволен. Американският военноморски флот току-що бе завършил първата си нападателна акция. Сега идваше ред на следващата. Току-що се беше получила информация за група съветски бомбардировачи „Бекфайър“. Те бяха нападнали конвой близо до Азорските острови и сега два F-14 ги причакваха по обратния им път, на двеста мили южно от Исландия.

— Загубите ни са убийствени — каза генералът от Съветската фронтова авиация.

— Ще предам на мотострелковите ни подразделения колко сериозни загуби сте понесли — отвърна хладно Алексеев.

— Загубите ни са почти двойно по-големи от предвидените.

— Нашите също! Но нашите сухопътни сили поне се бият. Аз лично присъствах на една от техните атаки. Вие изпратихте подкрепления от четири щурмови самолета. Четири!

— Знам за тази атака. За нея беше определен цял полк, повече от двадесет самолета, плюс вашите щурмови хеликоптери. Натовските изтребители нападат нашите самолети на десет километра зад фронтовата линия. Пилотите ми трябва да се бият за собствения си живот само за да стигнат до вашите танкове, и когато успеят, твърде често срещу тях биват изстрелвани нашите собствени зенитни ракети!

— Обяснете! — заповяда началникът на Алексеев.

— Другарю генерал, натовските самолети за радарно разузнаване не са лесни цели, тъй като са твърде добре защитени. Техните въздушнопреносими радари могат да насочват изтребителите им срещу нас така, че те изстрелват ракетите си извън полезрението на нашите летци. Когато пилотите ни разберат, че са нападнати, те трябва да се опитат да се спасят, нали? Вашите танкисти да не би да стоят на едно място, за да ги улучи врагът по-лесно? Това често означава, че те трябва да хвърлят бомбите си, за да подобрят маневреността си. И най-накрая, когато стигнат до бойното поле, по тях често биват изстрелвани зенитните ракети на наши подразделения, които изобщо не проверяват дали стрелят по приятелски или по вражески самолети. — Това не беше нещо ново и не беше проблем само на съветските въоръжени сили.

— Според думите ви излиза, че НАТО има въздушно превъзходство — каза Алексеев.

— Не. Нито една от страните няма въздушно превъзходство. Нашите зенитни ракети не им позволяват да контролират въздушното пространство над фронтовата линия, а техните изтребители — с помощта на техните, а и на нашите зенитни ракети — не ни позволяват да установим такъв контрол. Небето над фронтовата линия не принадлежи на никого. „Освен на мъртвите“ — помисли си генералът от ВВС.

Алексеев се замисли над онова, което бе видял при Бибен, и се зачуди доколко думите на летеца бяха верни.

— Трябва да направим нещо по-добро от това — каза командващият театъра. — Следващата ни масирана атака ще има съответната въздушна подкрепа дори ако се наложи да лишим всички останали фронтови единици от изтребителите им.

— Опитваме се да прехвърлим повече самолети чрез заблуждаващи маневри. Вчера се опитахме да заблудим натовските изтребители и да ги подведем към грешни координати. Почти успяхме, но направихме грешка. Причината за грешката е вече определена.

— Утре в шест-нула-нула сутринта ще атакуваме Хановер от юг. Искам двеста самолета да осигурят въздушната поддръжка на моите дивизии на фронтовата линия.

— Ще ги имате — съгласи се генералът от ВВС.

Алексеев изчака летеца да излезе.

— Е, Паша?

— Това е добро начало — ако двестате изтребителя се появят.

— Разполагаме и с хеликоптери.

— Видях с очите си какво става с хеликоптерите в наситена със зенитни ракети среда. Точно когато си мислех, че хеликоптерите ни ще направят пробив в германските линии, комбинация от зенитни ракети и изтребители ги унищожи почти напълно. Когато изстрелват ракетите си, нашите хеликоптери трябва да се покажат твърде много. Смелостта на пилотите им е забележителна, но само смелост не е достатъчна. Ние подценихме огневата мощ на НАТО — не, по-скоро подценихме способността си да я неутрализираме.