Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Чии са? — попита генерал Андреев.

— Невъзможно е да се установи. Единствено раната в гръдния кош ни показа, че са били застреляни, така че изстрелите вероятно са дадени от упор. Накарах един от нашите хирурзи да огледа телата. Според него става въпрос за мъж и жена, вероятно на средна възраст. Един представител на местната власт ни информира, че фермата е била обитавана от семейна двойка с една дъщеря на възраст — майорът погледна бележките си — двадесет години. Дъщерята не беше намерена.

— А патрулът?

— Пътували са на юг по крайбрежния път, когато са изчезнали…

— Никой ли не е забелязал пожара? — прекъсна го остро полковникът от КГБ.

— Онази нощ валя силно. Горящата ферма и автомобилът са се намирали под хоризонта на намиращите се наблизо патрули. Както знаете, състоянието на пътищата тук обърква патрулните ни графици, а планинският терен смущава радиовръзките. Затова и когато патрулът не се е върнал навреме в базата, никой не е обърнал голямо внимание на това. Пикапът не може да се види откъм пътя, затова е бил забелязан едва когато хеликоптерът прелетя над местността.

— Как са загинали останалите от патрула? — пожела да разбере генералът.

— Когато автомобилът се е подпалил, ръчните гранати на войниците са се взривили и резултатът е очевиден. Като се изключи сержантът пред вас, не е възможно да се определи как са загинали останалите. Доколкото ни е известно, оръжията им не са били взети. Автоматите им бяха в пикапа, но за сметка на това липсват някои други неща — куфарче с карти и още няколко дреболии. Възможно е експлозиите да са ги изхвърлили извън автомобила и те да са паднали в морето, но аз лично се съмнявам в това.

— Заключения?

— Другарю генерал, данните ни са оскъдни, но аз предполагам, че патрулът е посетил фермата, изпил е бутилката водка, вероятно е разстрелял двамата обитатели на фермата, след което е подпалил постройката. Дъщерята липсва и ние претърсваме околността за трупа й. Малко по-късно патрулът е бил изненадан и унищожен от въоръжена група, която след това се е опитала да прикрие истинската причина за смъртта на нашите войници, като е инсценирала катастрофа. Трябва да предположим, че на острова има поне една група бойци от съпротивата.

— Не съм съгласен — каза полковникът от КГБ. — Някои от вражеските войници липсват. Мисля, че вашите „бойци от съпротивата“ вероятно са служители на НАТО, които са успели да избягат при нападението над Кефлавик. Те са поставили засада на нашите хора, след което са убили хората от фермата с надеждата, че местното население ще възроптае срещу нас.

Генерал Андреев и майорът от полевата полиция си размениха многозначителен поглед. Командир на патрула беше лейтенант от КГБ. Чекистите бяха настояли военните патрули да бъдат придружавани от техни офицери. „Само това ми липсваше“ — помисли си генералът. Не стига, че елитните му парашутисти бяха принудени да дават караул в гарнизона — което винаги се отразяваше зле върху дисциплината и бойния дух, — но и трябваше да се правят на тъмничари и в някои случаи бяха командвани от истински тъмничари. Значи на арогантното офицерче от КГБ — Андреев не беше срещал скромен офицер от КГБ — му се бе приискало да се позабавлява малко. Къде беше дъщерята? Тя без съмнение беше ключът към разгадаването на тази мистерия. Но тази загадка не беше най-важното нещо в момента.

— Мисля, че трябва да разпитаме местните жители, за да разберем какво знаят — обяви полковникът от КГБ.

— Там няма „местни жители“, другарю — отвърна майорът. — Погледнете картата си. Фермата е изолирана и най-близкият й съсед се намира на седем километра от нея.

— Но…

— Не е толкова важно да разберем кой и защо е убил тези нещастници. По-важното е, че някъде там имаме въоръжени врагове — намеси се Андреев. — Това обаче е военен въпрос и не е от компетенцията на колегите от КГБ. Ще изпратя хеликоптер да претърси района около фермата. Ако открием тази група на съпротивата, или каквото и да е, ще се разправим с нея както с всяка друга въоръжена вражеска група. Вие, другарю полковник, ще можете да разпитате всички пленници, които успеем да заловим. Освен това, засега офицерът на КГБ, който придружава нашите патрули, ще бъде наблюдател, а не командир. Не можем да рискуваме хората ви да се окажат в бойни ситуации, за които не са подготвени. Така. Нека да говоря с оперативния си офицер, за да видя как ще извършим претърсването. Добре направихте, като доведохте този въпрос до знанието ни, другари. Свободни сте. — Чекистът искаше да остане, но КГБ или не, той беше само полковник, а генералът упражняваше законните си прерогативи на командир.