Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Бягат! — каза полковникът на Алексеев по дивизионната радиостанция. На масата пред генерала имаше карта, върху която сега бяха преместени броячи, и картографите нанесоха няколко бележки с химически моливи. В германските линии беше отбелязана червена празнина.

Водещите съветски танкове се намираха на петстотин метра от селото и се спускаха към двукилометровата празнина между танковете на батарея Б. Германският полковник даде заповед на американския командир на батареята.

— Бизон, тук Шести, очистете ги! — Дванадесет танка стреляха едновременно и улучиха девет цели.

— Ууди, търси антени — заповяда Макол на мерача си. Той използваше призмите си за гледане, за да държи под око подчинените си, докато мерачът се завъртя надясно и започна да оглежда задните редици на съветските танкове.

— Виждам един! Зареди с HEAT! Цел танк. Разстояние две хиляди и шестстотин… — Танкът отскочи встрани. Мерачът гледаше как следата на трасиращия боеприпас описва дъга във въздуха по време на полета си от две мили… — Попадение!

Вторият залп на американските M-1 унищожи осем танка, след което от селото започнаха да излитат противотанкови ракети и да поразяват още съветски машини. Руснаците бяха пуснали по фланговете си ниски танкове, а пред тях имаше село, пълно с противотанкови ракети. Германският полковник бе поставил подвижна засада и руснаците бяха влезли в капана. „Леопардите“ вече завиваха отляво и отдясно зад селото, за да спипат руснаците на открито. Въздушният диспечер извика своите изтребител-бомбардировачи, които атакуваха позициите на съветската артилерия. Съветските изтребители нападнаха натовските самолети, но докато се сражаваха с тях, не можеха да участват в боя по суша и сега една ескадрила от въоръжени с ракети германски хеликоптери „Газел“ откри огън по настъпващите танкове. Руснаците пуснаха своите димки и отчаяно се опитваха да атакуват вражеските машини, но американците се бяха окопали дълбоко, а германските ракетометци в селото умело променяха позициите си след всеки изстрел.

Макол премести единия си взвод вдясно, а другия — вляво. Неговият мерач локализира и унищожи втори съветски команден танк. Тогава германците обградиха руското формирование от север и от юг. Въпреки че численото превъзходство беше на страната на Съветите, германците успяха да изненадат руснаците и започнаха да разбиват танковата колона със своите 120-милиметрови оръдия. Съветският командир нареди на хеликоптерите си да се върнат, за да проправят път за изтегляне, и те успяха да изненадат и унищожат три германски танка, преди небето около тях отново да закипи от зенитни ракети. Внезапно на руснаците им дойде много. Пред очите на Макол съветските сили завиха назад и се оттеглиха към хълмовете, преследвани от германците. Контраатаката продължи докрай, а Макол знаеше, че никой не бе по-добър от швабите в това отношение. Преди да получи заповед за придвижване, първоначалната отбранителна позиция бе отново в приятелски ръце. Сражението беше продължило едва един час. Съветските мотострелкови дивизии бяха понесли огромни загуби на пътя към Бибен.

Екипажът отвори люковете, за да може свежият въздух да влезе в спарените куполи. Петнадесет гилзи дрънчаха на пода. Компютърът за управление на огъня отново беше извън строя, но Ууди бе успял да унищожи още четири съветски танка, два от които командни. Командирът на батареята се приближи до танка на Макол в джипа си.

— Три повредени танка — докладва Макол. — Ще трябва да ги изтеглим за ремонт. — На лицето му се появи широка усмивка. — Те никога няма да ни вземат този град!

— Професионалните войници от Бундесвера обърнаха хода на боя. — Лейтенантът кимна. — Добре, вървете да презаредите.

— А, да. Последния път ми дадоха с пет снаряда по-малко.

— Раздават по по-малко муниции, защото доставките не стигат до нас толкова бързо, колкото се надявахме.

Макол обмисли това и заключението, до което стигна, не му хареса.

— Някой трябва да каже на смотаняците от ВМФ, че ако си вършеха по-добре работата, ние щяхме да можем да спрем настъплението на копелетата!

Морис никога не беше виждал пристанище Хамптън Роудс толкова претъпкано. Поне шестдесет търговски кораба стояха на котва в очакване на засиления ескорт, който щеше да ги изведе в открито море. „Саратога“ също беше в пристанището; главната му мачта беше унищожена и сега на кея се изработваше нова, като същевременно вървеше и ремонтът на по-незабележимите повреди. Множество самолети кръжаха във въздуха, а няколко кораба бяха включили търсещите си радари, за да не позволят на руска подводница да се промъкне в близост до брега и да изстреля крилатите си ракети по насъбралите се в пристанището кораби.