Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Много добре. Ще се обадя на СТАВКА за разрешение.

Алексеев се облегна назад и затвори очи. Такава беше съветската командна структура — дори един командващ военния театър трябваше да иска разрешение, за да се отклони от плана! На щабните гении в Москва им бе необходим цял час, за да разгледат картите. Водещият полк на 30-а гвардейска беше освободен и получи заповед да се присъедини към мотострелковата дивизия за следващата атака. Но те закъсняха твърде много и атаката започна с деветдесет минути по-късно от планираното.

Младши лейтенант Тери Макол — той все още беше със сержантските си нашивки и бе твърде уморен, за да се интересува от повишението си в чин — се чудеше колко сериозно гледа командването на това малко танково сражение. Верижни машини докараха два батальона професионални войници и смениха изтощените бойци от Landwehr , които се придвижиха назад, за да подготвят отбранителните позиции в и около селото. Една рота танкове „Леопард“ и два взвода M-1 подсилиха позицията, а цялостното командване беше поверено на германски полковник, който пристигна с хеликоптер и огледа всички отбранителни позиции. Полковникът приличаше на гадно копеле, беше с превързано лице и никога не се усмихваше. Макол си спомни, че ако Иван направеше пробив тук, руснаците можеха да заобиколят германските и британските сили, които бяха спрели настъплението на Съветите край предградията на Хановер. Това правеше сражението важно за германците.

Германските „Леопарди“ заеха предните позиции. Батареята отново беше в пълния си състав от четиринадесет танка. Батарейният командир раздели машините си на две групи и Макол пое командването на южната група. Последната линия от укрития за танковете се намираше югоизточно от селото. Макол внимателно разпредели танковете си, като лично провери всяка позиция и говори с всеки командир на танк. Германците бяха много прецизни. Всяка позиция, на която нямаше естествени храсти, беше покрита с пренесени от други места. Почти всички граждани, които живееха там, бяха вече евакуирани, но няколко души бяха отказали да напуснат домовете си. Един от тях донесе на танкистите топла храна, но на екипажа на Макол не му остана време да се нахрани. Мерачът поправи два разхлабени конектора и препрограмира компютъра за управление на огъня. Пълначът и танкистът работеха върху разхлабената верига на танка. Те още не бяха свършили, когато около тях започнаха да падат артилерийски снаряди.

На Алексеев му се искаше да бъде там. Той имаше телефонна връзка с дивизията и с дивизионната радиочестота. Полковникът — Алексеев искаше да му издейства повишение в генералски чин, ако атаката успееше — се оплака, че са били принудени да изчакат твърде дълго. Той беше поискал и бе получил два разузнавателни самолета, които да прелетят над вражеските позиции. Единият самолет беше изчезнал. Пилотът на втория бе докладвал за раздвижване, но не бе успял да осигури оценка на мощта на вражеските формирования, защото бе твърде зает да бяга от изстреляните по него зенитни ракети. Полковникът се страхуваше, че противникът е получил подкрепления, но без доказателства за това не можеше да оправдае нито по-нататъшно забавяне на атаката, нито искане за повече подкрепления.

Макол наблюдаваше от разстояние. Последната редица хълмове се намираше на една миля от него, зад нещо, което някога бе представлявало ферма, но сега бе покрито с дръвчета, сякаш почвата се бе изтощила. Групата му беше разпределена в два взвода от по три танка. Неговата задача като командир беше да стои зад тях и да ги направлява по радиостанцията.

Двадесет минути след като по радиото бе съобщено за мощно съветско настъпление, той започна да забелязва първите признаци на раздвижване. Германски бронетранспортьори се спуснаха надолу по хълма към селото. От север се появиха няколко съветски хеликоптера, но този път една скрита в селото ракетна батарея ги атакува и унищожи три, преди да успеят да излязат извън обсега й. След това дойдоха и германските „Леопарди“. Макол ги преброи и установи, че три от тях липсват. Артилерията на НАТО засипваше със снаряди хълмовете, а съветските оръдия правеха същото с полето около американските танкове. Тогава се появиха и руснаците.

— Бизон, всички единици да задържат огъня. Повтарям, всички да задържат огъня — каза командирът на батареята по радиото.

Макол забеляза, че отстъпващите германци преминаваха през селото. „Значи това е замислило малкото швабско копеле — помисли си той. — Прекрасно…“