Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Успокоява се — каза Алексеев. Той току-що беше научил един ценен урок: щурмовите хеликоптери нямаха шансове да оцелеят в сражение с вражески изтребители. Точно когато генералът си бе помислил, че неговите Ми-24 щяха да обърнат хода на сражението, те бяха принудени да се оттеглят от германските изтребители. Артилерийската поддръжка отслабваше. Натовските мерачи умело поразяваха съветските танкове, подпомогнати от своите изтребители за борба с наземни цели. Трябваше да осигури по-голяма въздушна поддръжка на предния фронт.

— Как пък не! — отвърна полковникът и даде по радиото нови заповеди за батальоните на левия си фланг.

— Прилича ми на команден БТР, на десет часа, на хребета. Можеш ли да го достигнеш?

— Трудна работа, аз…

Дран! Един снаряд отскочи от предната част на купола.

— Танк, три часа, приближава…

Мерачът завъртя ръчките, но изстрел не последва. Той незабавно превключи на ръчен режим. Макол атакува целта с картечницата си и куршумите започнаха да отскачат от бронята на съветския Т-80, който се бе появил изневиделица. Мерачът трескаво се опитваше да се оправи с ръчката, когато още един снаряд се удари в бронята на американския танк. Танкистът му помагаше, като извърташе машината и се молеше да успеят на отвърнат на огъня.

Компютърът беше повреден от удара на първия снаряд и беше извън строя. Вражеският Т-80 вече се намираше на по-малко от хиляда метра, когато мерачът успя да се прицели. Той изстреля един HEAT снаряд, но не улучи. Пълначът натика втори снаряд в затвора. Мерачът завъртя контролните си ръчки и стреля повторно. Попадение.

— Зад този идват още — предупреди мерачът.

— Бизон Шест, тук три-едно, лоши момчета се приближават по фланга ни. Имаме нужда от помощ — обади се Макол по радиото. После извика на танкиста: — Наляво и се оттегляй!

Танкистът не чака да му повторят заповедта. Той се сви на мястото си и като гледаше през малките отворчета пред себе си, дръпна ръчката за газта до крайно задно положение. Танкът тръгна назад и наляво, докато мерачът се опитваше да се прицели в нова цел, но безуспешно, защото автоматичният стабилизатор също беше излязъл извън строя. За да стрелят точно, танкът трябваше да стои неподвижно, а да стои неподвижно, означаваше сигурна смърт.

Още един „Тъндърболт“ прелетя ниско над бойното поле и засипа руските формирования с касетъчни бомби. Още два съветски танка бяха спрени, но изтребителят зави обратно, оставяйки зад себе си следа черен дим. Артилерията също се намеси в опита да бъде спряно съветското настъпление.

— За бога, спри, за да мога да стрелям по шибаняците! — изкрещя мерачът. Танкът спря веднага. Той стреля и улучи веригата на един Т-72. — Презареди!

Към танка на Макол се присъедини още един, който се установи на сто метра вляво от него. Новият танк беше все още незасегнат от съветския огън и набързо изстреля три снаряда, които улучиха две цели. Тогава се появи един съветски хеликоптер, който взриви танка на командира на батареята с ракета. Ръчна ракета „Стингър“ свали хеликоптера, докато германската пехота се престрояваше. Макол видя две противотанкови ракети HOT да минават вляво и вдясно от купола му и да се насочват срещу настъпващите руснаци. И двете улучиха целите си.

— Танк с антена, право напред.

— Виждам го. Зареди! — Мерачът изви купола обратно надясно, вдигна оръдието и стреля.

— Капитан Александров! — извика в микрофона си командирът на дивизията. Радиопредаването на батальонния командир беше прекъснало по средата. Полковникът използваше радиото си твърде много. На десет мили пред него една германска батарея 155-милиметрови самоходни оръдия проследи сигнала и изстреля набързо двадесет снаряда по посока на предавателя.

Алексеев чу свистенето на приближаващите снаряди и скочи в изкопания от германците окоп, повличайки със себе си и Сергетов. Пет секунди по-късно районът беше покрит с дим и шум.

Генералът надигна глава и видя, че полковникът е все още жив и все още дава заповеди по радиото. Зад него гореше командният БТР, а с него и повечето радиопредаватели. Пет души бяха мъртви, а още половин дузина пищяха от болка от раните си. Алексеев погледна с раздразнение към кървавата диря върху ръката си.

Макол унищожи още един танк, но германците бяха онези, които успяха да спрат атаката, при което изразходваха и последните си ракети HOT. Останалият жив съветски командир не издържа, когато половината от танковете в батальона му бяха улучени. Оцелелите включиха димните си генератори и се оттеглиха назад до южния хълм. Артилерията ги подгони със своите снаряди. Засега сухопътното сражение беше приключило.