Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— На американците това сигурно много им харесва — посочи полковникът към ниските облаци. — Проклетите им самолети летят твърде ниско и нашите радари не могат да ги засекат, а при такова време ние на практика не можем да ги забележим, преди да открият огън по нас.

— Какви загуби са ви нанесли досега?

— Вижте сам. — Полковникът посочи към бойното поле. Там се виждаха овъглените останки на петнадесет танка. — Това го направиха американските нисколетящи изтребители за поразяване на наземни цели A-10 „Тъндърболт“. Нашите войници наричат тези самолети Дяволския кръст.

— Но вчера вие сте свалили два вражески самолета — възрази Сергетов.

— Да, но само едно от четирите ни самоходни оръдия оцеля. Едно и също оръдие свали и двата — това на старши сержант Лупенко. Препоръчах го за награждаване с орден „Червено знаме“. Наградата ще му бъде присъдена посмъртно, защото вторият самолет падна точно върху неговото оръдие. Най-добрият ми мерач каза — тъжно полковникът. На два километра от тях се виждаха останките на германски „Алфаджет“ — черна грамада върху развалините на самоходно зенитно оръдие ЗСУ-30. Полковникът си помисли, че германецът се беше постарал да падне нарочно върху оръдието, за да убие още няколко съветски войника, преди сам да загине. Един сержант му подаде радиослушалките. Полковникът слуша няколко минути, след което изрече няколко думи и кимна.

— Пет минути, другари. Хората ми са заели позиции. Бихте ли ме последвали, ако обичате?

Командният бункер беше построен набързо от трупи и пръст, като върху покрива му беше насипан цял метър пръст. В него се бяха скупчили двадесет души — свързочниците за двата полка, които щяха да участват в атаката. Третият полк на дивизията чакаше пробива, за да се възползва от него и да проправи път за резервната бронирана дивизия, която трябваше да мине в тила на противника. „Ако всичко мине по план“ — напомни си мислено Алексеев.

Не се виждаха никакви вражески бойни средства и това беше съвсем естествено. Те вероятно се намираха в гората на хребета, на по-малко от два километра от съветските позиции, окопани дълбоко. Той видя дивизионния командир да кимва на командващия артилерията, който вдигна един полеви телефон и изрече само една дума:

— Огън!

На звука му бяха необходими няколко секунди, за да стигне до бункера. Всички оръдия на дивизията, подсилени с една батарея от танковата дивизия, откриха огън едновременно и тътенът от стрелбата се разнесе над бойното поле. Снарядите преминаваха над командния бункер и първоначално падаха пред отсрещния хребет, но постепенно започнаха да се приближават все повече до целта си. Онова, което само допреди няколко минути бе малко хълмче, покрито с пищна зеленина, се превърна в кафява маса от пръст.

— Мисля, че не се шегуват, сержант — каза пълначът и затвори плътно люка си.

Макол оправи шлема и микрофона си, докато надничаше през отворите на командния купол. Дебелата броня задържаше по-голямата част от звука, но когато земята под танка се разтърсеше, вибрациите достигаха през окачващата система и разклащаха машината. Тогава всеки член на екипажа си припомняше каква сила беше необходима, за да помръдне шестдесеттонен танк. Така беше загинал техният лейтенант — при вероятност от едно на хиляда, снаряд от тежко оръдие беше улучил купола на танка му, беше проникнал през тънката му броня и бе експлодирал в машината.

Вляво и вдясно от танка на Макол германските запасняци се скриха в дълбоките си, тесни окопи, обзети от ярост и ужас от онова, което се случваше с тях, с тяхната страна — и с техните домове!

— Добър огневи план, другарю генерал — каза тихо Алексеев. Над главите им се чу подобен на пищене звук. — Ето ви я и въздушната поддръжка.

Четири съветски изтребителя за поразяване на земни цели прелетяха над тях успоредно на хребета и хвърлиха товарите си от напалмови бомби. Докато завиваха обратно към съветските позиции, един от тях се взриви във въздуха.

— Какво беше това?

— Вероятно „Роланд“ — отвърна полковникът. — Техният еквивалент на нашата ракета SA-8. Сега е наш ред. Една минута.

На пет километра зад командния бункер две батареи подвижни ракетни установки изстреляха боеприпасите на вълни. Половината от ракетите имаха взривни бойни глави, а останалата половина — димни.

Тридесет ракети паднаха в сектора на Макол и тридесет — в долината пред него. Взривовете разтърсваха силно танка и той можеше да чуе дрънченето на отскачащите от бронята му шрапнели. Но сержантът се страхуваше повече от дима. Това означаваше, че руснаците тръгваха в атака. Сив дим изпълваше въздуха от тридесет различни места и образуваше изкуствен облак, който скриваше района в полезрението на сержанта. Макол и мерачът му активираха системата за топлинно виждане.