Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Бизон, тук Шести — обади се командирът на батареята по командната свръзка. — Обади се.

Макол слушаше внимателно. Всичките единадесет танка бяха непокътнати. Дълбоките им окопи ги бяха защитили от артилерийския огън. Той за кой ли път благодари мислено на инженерите — и на германските фермери, — които бяха изкопали укритията. Не бяха предадени заповеди, но и нямаше нужда от тях.

— Забелязвам врага — докладва мерачът.

Системата за топлинно виждане измерваше разликите в температурата и можеше да проникне на повече от една миля в димната завеса. Вятърът също беше на тяхна страна и подкарваше облака назад на изток със скорост десет мили в час. Сержант Първи клас Тери Макол си пое дълбоко дъх и се залови за работа.

— Цел танк, на десет часа. Зареди! Огън!

Мерачът насочи оръдието наляво и центрира мерника върху най-близкия съветски танк. Пръстът му натисна бутона на лазера и тънък светлинен лъч отскочи от целта. На мерника се появи разстоянието до целта: 1310 метра. Компютърът за управление на огъня изчисли разстоянието до целта и скоростта, с която тя се движеше, след което насочи оръдието. Компютърът измери също и скоростта и посоката на вятъра, гъстотата и влажността на въздуха, температурата на въздуха и зареди оръдието. Единствената работа на мерача беше да постави целта в центъра на мерника. Цялата операция отне по-малко от две секунди и пръстите на мерача натиснаха спусъците.

Дванадесетметровият пламък от дулото унищожи храстите, посадени преди две години от германските бойскаути. 105-милиметровото оръдие на танка подскочи назад при отката и изхвърли алуминиевата гилза. Във въздуха боеприпасът се разпадна, като ризницата се отдели от снаряда и 40-милиметровата стрела от сплав от тунгстен и уран се стрелна напред със скорост почти една миля в секунда.

Една секунда по-късно снарядът улучи целта в основата на оръдейния купол. Мерачът на съветския танк тъкмо зареждаше своето оръдие, когато ураниевата сърцевина на снаряда проникна през стоманената броня. Руският танк се взриви и взривната вълна отхвърли купола му на десет метра нагоре във въздуха.

— Попадение! — каза Макол. — Цел танк, на дванадесет часа. Зареди! Огън!

Руският и американският танк стреляха едновременно, но снарядът на руснака отиде твърде високо и премина на почти един метър над окопания M-1. Руснакът не беше такъв късметлия.

— Време е да си тръгваме — обяви Макол. — Право назад! Насочваме се към резервна позиция едно.

Танкистът вече беше включил на заден ход и завъртя рязко лоста за управление на газта. Танкът подскочи назад, после се завъртя надясно и тръгна към друга, предварително подготвена, позиция на около петдесет ярда от първата.

— Проклет дим! — изруга Сергетов. Вятърът издухваше димния облак назад в лицата им и не можеше да се види какво става на бойното поле. Сега изходът на сражението зависеше от способността на капитани, лейтенанти и сержанти. Всичко, което можеха да видят, бяха оранжевите огнени кълба от експлодиращите машини, но никой не можеше да каже дали това са вражески танкове или не. Полковникът беше сложил слушалките на радиото и даваше заповеди на командирите на единици.

Макол зае първата си резервна позиция за по-малко от една минута. Този окоп беше изкопан успоредно на хребета и масивният купол на танка беше насочен наляво. Сержантът вече можеше да види пехотинците, които бяха слезли от своите БТР-и и тичаха пред тях. Обединените германски и американски артилерийски единици намаляваха броя им, но недостатъчно бързо…

— Цел — танк с антена, сега излиза иззад дърветата.

— Мой е! — отвърна мерачът. Той видя съветския Т-80, над чийто купол стърчеше дълга антена. Това сигурно беше ротният командир… може би дори батальонният. Той натисна спусъка.

Съветският танк зави точно когато снарядът напусна дулото. Макол видя как трасиращият боеприпас за малко не улучи двигателното отделение на руснака.

— Дай ми един HEAT 30 30 HEAT (High Explosive Anti-Tank) — високоексплозивен противотанков боеприпас. снаряд! — извика мерачът по вътрешната връзка.

— Готов!

— Обърни се, майка ти…

Съветският танк се управляваше от опитен сержант, който караше зигзагообразно из долината. Той завиваше на всеки пет секунди и сега отново сви вляво…

Мерачът натисна спусъка. Танкът подскочи от отката на оръдието и гилзата издрънча върху задната стена на купола. В затвореното пространство вече вонеше от ракетното гориво на амонячна основа.