Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Попадение! Добър изстрел, Ууди!

Снарядът улучи руснака между последната двойка колела и разби дизеловия му двигател. Миг по-късно екипажът му започна да се „измъква“ навън, където гъмжеше от шрапнели.

Макол нареди на танкиста си отново да се премести. Когато стигнаха до следващия си огневи рубеж, руснаците вече бяха на по-малко от петстотин метра. Танкът изстреля още два снаряда, които поразиха един БТР и разбиха веригата на един танк.

— Бизон, тук Шести, започваме придвижване към Линия Браво. Изпълнявайте.

Като взводен командир, Макол трябваше да се оттегли последен. Той видя останалите два танка от взвода си да се спускат надолу по обратния склон на хълма. Пехотата също се беше раздвижила и сега пехотинците се намираха в своите бронетранспортьори или просто тичаха назад. Съюзническата артилерия покри хребета с високоексплозивни и димни снаряди, за да прикрие изтеглянето. По подадена команда танкът подскочи напред, ускори до тридесет мили в час и се втурна към следващата отбранителна линия, преди руснаците да завземат изоставения хребет. Навсякъде над главите им свистяха снаряди и два германски БТР бяха взривени.

— Зулу, Зулу, Зулу!

— Намерете ми превозно средство! — заповяда Алексеев.

— Не мога да позволя това. Не мога да оставя един генерал…

— Намерете ми проклетото превозно средство! Трябва да видя това — повтори Алексеев. Една минута по-късно двамата със Сергетов се присъединиха към седящия в командния БТР полковник и машината се отправи към напуснатите от натовските сили позиции. Те откриха един окоп, в който се бяха скрили двама мъже — докато една ракета не беше паднала на по-малко от метър до тях.

— Господи, тук сме изгубили двадесет танка! — каза Сергетов, като погледна назад.

— Залегни! — Полковникът блъсна двамата мъже в окървавения окоп. Градушка от натовски снаряди засипа хребета.

— Виждам едно зенитно оръдие! — каза мерачът. Една руска самоходна противосамолетна оръдейна установка се появи на хребета. Миг по-късно един HEAT снаряд я взриви, сякаш беше някаква пластмасова играчка. Следващата цел беше един руски танк, слизащ по хълма, който току-що бяха напуснали.

— Горе главите, идват приятелски самолети! — Макол изтръпна и се помоли пилотите да успеят да различат своите от враговете.

Алексеев гледаше как двумоторният изтребител се насочва право към долината. Носът му бе скрит от огнена маска, когато пилотът му започна да стреля с противотанковото си оръдие. Четири танка бяха взривени пред очите му, след което американският „Тъндърболт“ сякаш се залюля в небето и зави на запад, последван от една ракета. Съветската SA-7 обаче не успя да го улучи.

— Дяволския кръст? — попита той. Полковникът кимна безмълвно и Алексеев разбра откъде водеше началото си този прякор. Погледнат под определен ъгъл, американският изтребител приличаше на стилизирано руско православно разпятие.

— Току-що повиках резервния полк. Мисля, че успяхме да ги накараме да побегнат.

„И на това му казвате успешна атака?“ — помисли си с удивление Сергетов.

Макол гледаше как две противотанкови ракети стигат до съветските редици. Едната не улучи, но другата не пропусна. И двете страни изстреляха още димни ракети, когато натовските сили отстъпиха с още петстотин метра. Селото, което защищаваха, вече се виждаше. Сержантът бе преброил общо пет поразени от неговия танк цели. Все още не го бяха улучили, но това сигурно нямаше да трае дълго. Сега съюзническата артилерия наистина се беше включила в боя. От съветската пехота беше останала едва половината, а верижните пехотни машини се оттегляха и се опитваха да атакуват артилерийските позиции на НАТО със своите ракети. Сражението се развиваше доста добре, докато не се появи третият съветски полк.

Петдесет танка се появиха на хълма пред сержанта. Един A-10 прелетя над тях и унищожи два, но след това беше свален от зенитна ракета. Горящите останки на самолета паднаха на триста ярда пред танка на Макол.

— Цел танк, на един час. Огън! — Танкът за пореден път отскочи назад от отката. — Попадение.

— Внимание, внимание! — извика командирът на батареята. — Вражески хеликоптери от север.

Десетте съветски Ми-24 пристигнаха твърде късно, но се реваншираха, като унищожиха два натовски танка за по-малко от минута. Тогава се появиха германски самолети „Фантом“, които атакуваха съветските хеликоптери с ракети въздух-въздух и оръдия. Във въздуха се започна страхотно меле, в което внезапно се включиха и зенитни ракети. Димни следи кръстосваха небето и изведнъж самолетите бяха скрити от погледа.