Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Съобщете на конвоя. Включете радара. Изстреляйте диполните отражатели. — Морис изтича по стълбата до CIC. Докато стигне, из целия кораб се чуваше виенето на алармената система. На кърмата две ракети с диполни отражатели „SRBOC“ излетяха във въздуха и се взривиха, заобикаляйки фрегатата с облак от алуминиево фолио.

— Преброявам пет цели — казваше радарният оператор. — Едната се насочва към нас. Пеленг нула-нула-осем, разстояние седем мили, скорост петстотин възела.

— Мостик, пълен дясно на борд до нула-нула-осем — заповяда тактическият офицер. — Готовност за изстрелване на още отражатели. Въздушна атака отпред, имате разрешение за откриване на огън.

125-милиметровото оръдие се помръдна леко и изстреля няколко снаряда, но нито един от тях не успя дори да мине близо до идващата ракета.

— Разстояние две мили и намалява — докладва радарният оператор.

— Изстреляйте още четири отражателни ракети.

Морис чу изстрелването на ракетите. Отражателите се появиха на радара под формата на матов облак, който обгърна кораба.

— CIC — обади се един от вахтените. — Виждам целта. Вдясно от носа… ще ни пропусне, регистрирам промяна в пеленга. Ето… отминава, преминава към кърмата. Мина само на двеста ярда от нас.

Ракетата беше объркана от отражателите. Ако мозъкът й имаше способността да мисли, сигурно щеше да се учуди, че не се сблъсква с нищо. Вместо това, когато оръжието се върна в ясното небе, търсещата му глава просто се опита да определи нова цел и когато локализира една на петнадесет мили по-напред, се отправи към нея.

— Хидролокатор — нареди Морис, — провери пеленг нула-нула-осем. Там някъде има ракетна подводница.

— Проверяваме, сър. Пеленгът е чист.

— Нисколетяща ракета, скорост петстотин възела. Вероятно си имаме работа с подводница от клас „Чарли“, намираща се може би на тридесет мили оттук — каза Морис. — Изпратете там хеликоптера. Аз се качвам горе.

Капитанът се изкачи на мостика точно навреме, за да види експлозията на хоризонта. Поразената от ракетата цел не можеше да бъде търговски кораб. Огненото кълбо означаваше, че складовете с боеприпаси на някой боен кораб са били взривени от ракета, може би от същата, която не беше успяла да улучи „Фарис“. Защо не бяха успели да я спрат? Последваха още три експлозии. Звукът от взривовете бавно премина над водната повърхност и до „Фарис“ достигна глухо боботене като от някакъв огромен барабан. Хеликоптерът на фрегатата вече излиташе и се насочваше на север с надеждата да пипне съветската подводница, докато тя все още беше близо до повърхността. Морис нареди скоростта на кораба му да бъде намалена на пет възела, надявайки се, че така хидролокаторът му ще работи по-добре. Все още нищо. Той се върна в CIC.

Екипажът на хеликоптера хвърли една дузина хидроакустични буйове. Два от тях регистрираха нещо, но контактът затихна и повече не беше възстановен. Малко след това се появи и един „Орион“, който също се включи в търсенето, но подводницата беше успяла да се измъкне, след като ракетите й бяха потопили един ескадрен миноносец и два търговски кораба. „Просто така — помисли си Морис. — Без каквото и да било предупреждение.“

— Имаме ново предупреждение за въздушно нападение — каза полковникът.

— Реално време? — попита Толанд.

— Не, този път е от един наш източник в Норвегия. Той съобщава за следи от самолетни двигатели, насочващи се на югозапад. Преброил е двадесетина, но не е могъл да определи вида на самолетите. Вече имаме един „Нимрод“, който патрулира северно от Исландия. Ако самолетите са „Бекфайър“ и ако се срещнат с група танкери, ние може би ще успеем да направим нещо. Да видим дали идеята ти ще свърши работа, Боб.

Четири прехващача „Томкет“ стояха готови на линията за излитане. Двата бяха въоръжени с ракети, а останалите два носеха допълнителни резервоари, проектирани за презареждане на други самолети във въздуха. Предполагаемото разстояние за успешно прехващане се изчисляваше на две хиляди мили за отиване и връщане, което означаваше, че само два самолета можеха да прелетят достатъчно далеч, като при това щяха да използват възможностите си до краен предел.

„Нимродът“ кръжеше на двеста мили източно от Земята на Ян Майен. Този норвежки остров бе подложен на няколко въздушни нападения, в резултат на което разположената на него радарна инсталация беше унищожена, но досега руснаците не бяха го атакували по суша, както се очакваше. Британският патрулен самолет беше натъпкан с антени, но не разполагаше с никакви ракети. Ако руснаците изпратеха ескортни изтребители с групата от бомбардировачи и танкери, той можеше само да се опита да им избяга. Един екип подслушваше използваните от руснаците честоти за свръзка между самолетите, а друг следеше радарните честоти.