Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Това не е много умно, капитане. — Ръката на боцман Кларк сграбчи Морис за рамото и го дръпна надолу към палубата. Торпедото се сблъска с „Фарис“ в момента, в който Кларк хвана капитана си.

Ударът отхвърли Морис на един фут над стоманената палуба. Той не чу експлозията, но миг след като бе отхвърлен повторно от стоманата, бе залян от водна вълна, която го блъсна в една преграда. Първата му мисъл бе, че е бил изхвърлен зад борда. Той се изправи и първото нещо, което видя, бе обезглавеното тяло на старпома, строполено пред вратата на лоцманската кабина. Прозорците на кабината ги нямаше. Онова, което видя след това, бе още по-лошо.

Торпедото беше ударило фрегатата малко по-назад от монтирания на носа хидролокатор. Килът беше разцепен от експлозията и носът се бе срутил. Фокмачтата я нямаше, а ужасяващото стържене на метал под него му показваше, че носът се откъсва от корпуса. Морис влезе, залитайки, в мостика и дръпна ръчката на телеграфа в положение „Стоп машини“, без да забележи, че инженерите от машинното вече бяха спрели двигателите и корабът се движеше напред само по инерция. Морис видя как носът се изви надясно, с десет градуса встрани от нормалното си положение, след което носовата оръдейна установка се откъсна, докато разчетът й се опитваше да мине към кърмата. Под установката имаше още хора. Морис знаеше, че всички те са мъртви, и се надяваше, че са загинали моментално и че не се давеха, залостени в потъващата стоманена клетка. Неговите хора. Колко от тях имаха бойни постове пред ASROC установката?

Тогава носът се откъсна от корпуса. Тридесет метра от кораба се отделиха от останалата му част, съпроводени от стърженето на метал. Морис видя как носът се обърна и се сблъска с кораба, въртейки се във водата подобно на малък айсберг. Една открита херметична врата се размърда и от нея се появи човек, който се опитваше да се измъкне. Усилията му се увенчаха с успех и човекът успя да скочи във водата и заплува далеч от потъващия нос.

На мостика всички бяха изранени от счупените стъкла, но бяха живи и стояха по местата си. Боцман Кларк огледа набързо лоцманската кабина, след което изтича на долната палуба, за да помогне на разчетите за борба с повредите, който вече тичаха напред, понесли противопожарни маркучи и електрожени, докато разчетът в центъра за борба с повредите гледаше таблата си, за да определи степента на наводняване. Морис вдигна един телефон и набра центъра за борба с повредите.

— Докладвайте!

— Наводняване от кърмата до рамка тридесет и шест, но мисля, че ще се задържим на вода… поне за известно време. Няма пожари. Чакаме подробни доклади от разчетите.

Морис превключи телефона.

— Боен център, уведомете командващия ескорта, че сме улучени и че ни е необходима помощ.

— Вече го направихме, сър. „Гелъри“ се е отправил към нас. Изглежда, подводницата успя да се измъкне. Все още я търсят. При нас има някои поражения от ударната вълна. Всички радари са извън строя. Носовият хидролокатор е унищожен. ASROC установката е унищожена. Буксирният хидролокатор все още работи, както и установките „Марк-32“ Изчакайте… командващият ескорта ни изпраща влекач, сър.

— Добре, поемете управлението. Слизам долу да огледам повредите. — „Поемете управлението — помисли си Морис. — Как се управлява кораб, който не се движи?“ Минута по-късно той стоеше пред една напречна преграда и гледаше как хората му се опитват да я закърпят с дъски.

— Тази е доста здрава, сър, но онази пред нея тече като решето и няма начин да запушим пробойните. Когато носът се откъсна, всичко останало трябва да се е изкривило. — Офицерът сграбчи един матрос за рамото. — Иди в кърмовия склад и донеси още материал!

— Тази ще издържи ли?

— Не знам. Кларк проверява кила. Ще трябва да заварим няколко кръпки. Дайте ми десет минути и ще ви кажа дали ще останем на вода или не.

Кларк се появи, като дишаше тежко.

— Преградата в горния край на резервоарите за гориво е откъсната, има и малка пукнатина. Тече здраво. Помпите са включени и едва успяват да изпомпят водата. Мисля, че ще можем да я закърпим, но ще трябва да побързаме.

Командващият борбата с повредите офицер незабавно поведе хората си към долната палуба. Отнякъде се появиха двама матроси с преносима помпа и Морис веднага ги изпрати на долната палуба.

— Колко души липсват? — обърна се Морис към боцмана. Кларк държеше ръката си някак странно.

— Всички от разчета на 125-милиметровото оръдие са се спасили, но не видях никого от палубите под него… Мамка му, мисля, че и аз съм си счупил нещо. — Кларк погледна дясната си ръка и поклати ядосано глава. — Едва ли много хора са успели да се измъкнат от носа, сър. Херметичните врати са изкривени и сигурно не са могли да бъдат отворени.