Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Руснакът облещи очи.

— Ваш хидролокатор толкова добър?

— Понякога. — Когато всичко това беше преведено, съветският капитан изрече нещо, което наподобяваше кратка заповед, и разговорът беше прекратен. Морис се зачуди дали радиотехниците му вече бяха инсталирали микрофони в помещенията на пленниците. Може би онова, което си говореха помежду си, щеше да бъде от полза за флотското разузнаване. Неговата работа засега беше да ги накара да се чувстват удобно. — Как е храната на борда на съветските подводници?

— Не е като тази — отговори навигаторът, след като се посъветва с командира си. — Хубава е, но не е същата. Ние ядем други неща. Повече риба, по-малко месо. Пием чай, а не кафе.

Ед Морис забеляза, че пленниците му унищожаваха храната си с неприкрит апетит. „Нашите подводничари също не получават пресни зеленчуци“, припомни си той. Един матрос влезе в помещението и застана до вратата. Беше старшият му радист. Морис му даде знак да се приближи.

Матросът подаде на капитана някакъв лист. На него пишеше: „СПЕЦИАЛНАТА ЗАДАЧА Е ИЗПЪЛНЕНА“ и Морис забеляза, че радистът се беше потрудил да напечата съобщението върху стандартен формуляр за радиограми, за да не може никой да заподозре какво е съдържанието му. В помещенията на руснаците вече бяха поставени подслушвателни уреди. Морис освободи радиста с кимване и прибра бележката в джоба си. Боцманът му беше успял да изрови отнякъде две бутилки силен алкохол — вероятно от спалното на мичманите, но Морис нямаше намерение да го пита за това — довечера и те щяха да бъдат дадени на руснаците. Той се надяваше, че алкохолът щеше да им развърже езиците.

На Морис му се искаше да помаха на нисколетящите самолети, но не го направи. Патрулният самолет на френския флот сигнализира на конвоя, че се намират в обсега на наземно базирано въздушно покритие. На няколко мили северно от конвоя се намираха френски дизелови подводници, а няколко патрулни самолета за ПЛБ формираха трицветен чадър над корабите. Само някой изключително смел съветски капитан на подводница би се осмелил да си прави някакви игрички в този сектор.

Французите бяха изпратили и хеликоптер, който щеше да прибере руските пленници, които щяха да бъдат закарани в Брест за пълен разпит от разузнавателните офицери на НАТО. Морис не им завиждаше. Руснаците щяха да бъдат предадени на французите, а той знаеше, че френският ВМФ е в гадно настроение след загубата на един от самолетоносачите му. Касетите със записите на разговорите им също щяха да бъдат предадени. Алкохолът беше поразвързал езиците на съветските подводничари и те бяха говорили много помежду си. Може би записите на разговорите им все пак имаха някаква стойност.

Конвоят скоро щеше да бъде прехвърлен към смесен английско-френски ескорт и „Фарис“ щеше да придружава група от четиридесет търговски кораба до Съединените щати. Морис стоеше на крилото на мостика и на всеки пет минути се обръщаше, за да погледне двете половинки и единия цял силует на подводница, които боцманът беше изрисувал и върху двете страни на лоцманската кабина. „Така, де, някой тъпанар, намиращ се откъм грешната страна, може и да не ги види“, бе обяснил сериозно боцманът. Тактиката на ПЛБ на ескорта се бе оказала успешна. Използвайки „Фарис“ за основен хидролокаторен източник и с помощта на „Орионите“, ескортните кораби бяха прехванали всички насочващи се към конвоя съветски подводници с изключение на една. Тактиката им беше свършила добра работа, но се налагаше да свърши и по-добра.

Морис знаеше, че ще става все по-трудно. По време на първия им преход през Атлантика Съветите бяха в състояние да изкарат едва малка част от подводниците си срещу американските конвои. Сега техният подводен флот си пробиваше път през Датския проток. Подводният флот на НАТО, който се опитваше да блокира пътя им, вече не разполагаше с линията на SOSUS, която да му дава вектори за прехващане, нито пък с „Ориони“, които да атакуват контактите, намиращи се извън обсега на натовските подводници. Те сигурно щяха да потопят няколко руски лодки, но дали щяха да потопят достатъчно? Колко по-голяма щеше да бъде заплахата тази седмица в сравнение с предходната? По определения за връщането им курс Морис разбра, че ще прибавят почти петстотин мили към пътя си, заобикаляйки далеч на юг отчасти заради съветските бомбардировачи, но най-вече за да намалят заплахата от среща с вражески подводници. Той трябваше да мисли за два различни източника на заплаха, а корабът му имаше възможност да се справи само с една.