Том Клэнси - Операция „Червена буря“

След десет минути „Чикаго“ се движеше по курс нула-осем-едно със скорост петнадесет възела. Подводницата беше на голяма дълбочина, но водата беше относително топла, защото оттук преминаваше топлото течение, което водеше началото си от Мексиканския залив и стигаше чак до Баренцово море. Хидроакустичните условия бяха такива, че правеха откриването на подводницата от надводен кораб почти невъзможно. Водното налягане възпираше кавитационните шумове. Двигателите на „Чикаго“ можеха да й осигурят сегашната й скорост само с малка част от максималната си мощност, което премахваше нуждата от включване на реакторните помпи. Охладителната течност на реактора циркулираше по естествени пътища, което елиминираше голяма част от емитираните шумове. „Чикаго“ беше в стихията си — безшумна сянка в тъмните води.

Настроението на екипажа се промени леко и това не убягна на капитана. Те вече имаха мисия. Опасна мисия, но нали точно за това бяха обучени. Заповедите се изпълняваха точно и безмълвно. Тактическите офицери се бяха събрали в каюткомпанията и обсъждаха процедурите за следене и нападение, които отдавна бяха научили наизуст. На компютъра бяха симулирани няколко възможни ситуации. Офицерите разглеждаха картите, за да определят възможните места на поява на особено лоши водни условия, в които подводницата можеше да се скрие. В разположената на две палуби под щурмовия център торпедна зала матроси правеха електронни тестове на боядисани в зелено „риби“ Mk-48 и на положените в бели контейнери ракети „Харпун“. Едното оръжие показа някакъв електронен дефект и двама торпедисти незабавно го отвориха, за да сменят дефектиралата част. Подобни проверки се правеха и на ракетите „Томахоук“ в техните вертикални апарати за изстрелване на носа. Най-накрая разчетът за управление на оръжията проигра компютърна симулация през прибора за управление на огъня Mk-117, за да се увери, че машината работи безотказно. След два часа те бяха сигурни, че всички бордови системи работеха в номиналните си граници. Матросите си размениха изпълнени с надежда усмивки. В крайна сметка, нали не беше тяхна вината, че руснаците бяха достатъчно глупави, за да тръгнат право към тях? Та нали само преди няколко дни едва не бяха слезли на брега в Русия! — без да бъдат забелязани? Старият беше истински професионалист.

Меко казано, вечерята беше странна. Тримата съветски офицери седяха в края на масата и нямаше как да не забележат двамата въоръжени часови, които стояха само на три метра от тях, както и големият нож, който готвачът в камбуза държеше така, че всички да го виждат. Сервитьорът беше един млад матрос седемнадесетгодишно момче, което се мръщеше на руснаците, докато им сервираше салатата.

— Е — каза сърдечно Морис. — Някой от вас говори ли английски?

— Аз — отвърна единият. — Аз съм инструктиран от мой капитан да ви благодари за спасяване на наши хора.

— Предайте на капитана си, че и в морето, както на война, си има правила. Моля също да му предадете, че той показа огромно умение при подхода си. — Докато офицерът превеждаше думите му, Морис заля зелката си с гарнитура. Неговите офицери държаха гостите си под око. Морис внимателно избягваше да се заглежда в руснаците. Забележката му произведе желания ефект. В другия край на масата руснаците размениха бързо няколко думи.

— Моят капитан пита как ни намира. Ние — как го казвате — избягва от ваши хеликоптери, да?

— Да, така беше — отвърна Морис. — Ние не можахме да разгадаем оперативния ви модел.

— Тогава как ни намира?

— Знаех, че малко по-рано сте били атакувани от „Ориона“ и че се движите с висока скорост, за да ни настигнете. Ъгълът на нападението ви беше предсказуем.

Съветският офицер поклати глава.

— За какво нападение говори? Кой напада нас? — Той се обърна към командира си и му говори в продължение на тридесет секунди.

„Там има още една «Чарли» — помисли си Морис, — ако той не ни лъже. Трябва да намерим някой, който знае руски, и да го пратим да говори с матросите. По дяволите, защо никой на борда не говори руски?“

— Мой капитан казва вие грешите в това. Нашият първи контакт с вас беше от хеликоптери. Ние не очаквахме ваш кораб да бъде тук. Това нова тактика ли е?

— Не, ние практикуваме тази тактика от няколко години.

— Тогава как намира нас?

— Нали знаете какво е буксирен хидролокатор? Първо ви засякохме с него, около три часа, преди да стреляме по вас.