Том Клэнси - Операция „Червена буря“

„Какво е това?“, чудеше се Елингтън. На телевизионния му екран се виждаше колона от четири бронетранспортьора с малка дистанция между тях. Единият беше зенитно-ракетна установка! Полковникът натисна ключа за изстрелване на бомбите в положение „заредено“ и пусна четирите си касетъчни бомби, след което зави на юг. Монтираните на опашката на самолета му щурмови камери записаха какво се случи след това.

Касетъчните боеприпаси се разтвориха и пръснаха съдържанието си под малък ъгъл върху пътя. Бомбичките експлодираха при сблъсъка си с повърхността.

Главком-запад загина със смъртта на истински войник. Последното нещо, което успя да направи в живота си, бе да сграбчи бордовата картечница и да открие огън по отдалечаващия се самолет. Четири бомбички паднаха на няколко метра от командния БТР. Шрапнелите разкъсаха тънката броня и убиха всички вътре, преди да се взриви резервоарът, чиято експлозия прибави още едно огнено кълбо в небето.

Подводницата изплува бавно към повърхността, движейки се по спирала, за да може хидролокаторът й да провери целия район преди изкачването на антенна дълбочина. Според Маккафърти досега лодката му бе съпътствана от лош късмет и поради този факт не трябваше да се поемат излишни рискове. Подводницата се изравни малко под повърхността и вдигна първо ESM мачтата си, която започна да души за вражески електронни сигнали, а след това и търсещия перископ. Капитанът направи бърз оглед на небето, а след това и на повърхността, докато старпомът се вглеждаше внимателно в телевизионния екран, за да потвърди наблюденията на командира си. Всичко изглеждаше чисто. Имаше леко вълнение и на ясното синьо небе се виждаха перести облаци. Като цяло денят беше прекрасен. Ако не се смяташе войната.

— Добре, предавайте — нареди Маккафърти. Очите му останаха залепени до перископа, който той въртеше постоянно, насочвайки лещите нагоре и надолу, за да провери дали не ги грози някаква опасност. Един старшина 1-ви клас вдигна UHF антената и в радиозалата зад щурмовия център на подводницата светна лампичката „разрешение за предаване“.

„Чикаго“ беше извикана на повърхността чрез предадено на изключително ниска честота съобщение с тяхната позивна — QZB. Старшият радист включи захранването на предавателя си, предаде QZB на UHF вълната за спътникова връзка и зачака отговора. Отговор нямаше. Радистът погледна колегата си и повтори процедурата. Спътникът и този път не успя да улови сигнала. Радистът си пое дълбоко дъх и предаде позивната за трети път. Две секунди по-късно термалният принтер в задния ъгъл на отделението започна да разпечатва кодирания отговор. Комуникационният офицер набра някаква команда на клавиатурата на шифровата машина и декодираният текст се появи на друг принтер.

СТРОГО СЕКРЕТНО

ОТ: COMSUBLANT

ДО: ПОДВОДНИЦА „ЧИКАГО“

1. ДОКЛАД ЗА ГОЛЯМА АМФИБИЙНА ГРУПА НА ЧЕРВЕНИЯ ФЛОТ НАПУСНАЛА КОЛА 1150Z 19 ЮНИ СЪСТАВ НА ГРУПАТА 10-ПЛЮС АМФИБИИ С 15-ПЛЮС БОЙНИ ЕСКОРТА ВКЛ. КИРОВ, КИЕВ. ГРУПАТА ПРИДРУЖАВАНА ОТ СИЛНА ПОВТ. СИЛНА ВЪЗДУШНА ПЛБ ПОДКРЕПА. ОЧАКВАЙТЕ СЪЩО ПОДКРЕПА ЗА ГРУПАТА ОТ СТРАНА НА КОРАБИ И ПОДВОДНИЦИ НА ЧЕРВЕНИЯ ФЛОТ. ЗАПАДЕН КУРС ВИСОКА СКОРОСТ.

2. ПРЕДПОЛАГАЕМА ЦЕЛ НА ГРУПАТА БОДО.

3. ПРИДВИЖЕТЕ СЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЪРЗО ДО 70 СЕВЕР 16 ЗАПАД.

4. ВЛЕЗТЕ В БОЙ И УНИЩОЖЕТЕ. ПО ВЪЗМОЖНОСТ ПРЕДИ АТАКА ДОКЛАДВАЙТЕ ЗА КОНТАКТА. НАЛИЧИЕ НА ТРАФИК НА КОРАБИ И ПОДВОДНИЦИ НА НАТО В ТОЗИ СЕКТОР. ВЪЗДУШНА ПОДКРЕПА ВЪЗМОЖНА, НО НЕ ПОВТ. НЕ ВЕРОЯТНА КЪМ ТОЗИ МОМЕНТ.

5. ЩЕ ДОПЪЛНИМ КООРДИНАТИТЕ НА ГРУПАТА ПО ВЪЗМОЖНОСТ.

Маккафърти прочете инструкциите безмълвно и подаде листа на навигатора.

— За колко време ще стигнем там при скорост петнадесет възела?

— Около единадесет часа. — Навигаторът взе един пергел и го прекара по картата. — Ако на руснаците не им пораснат крила, ние ще бъдем в сектора преди тях.

— Джо? — обърна се капитанът към старпома си.

— Харесва ми. Секторът се намира точно на стоклафтерната извивка и водните условия в него са малко непостоянни, защото Гълфстриймът минава наблизо, а от фиордите в океана се влива прясна вода. Руснаците няма да искат да се приближат твърде много до брега, защото се страхуват от норвежките дизелови подводници, нито пък ще искат да бъдат твърде далеч в открито море, защото там са натовските атомни лодки. Бих се обзаложил, че ще налетят право на нас.

— Добре, спуснете се на деветстотин фута и поемете на изток. Отбой на общата тревога. Искам всички да се нахранят и да починат.