Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Те летяха право към Източна Германия в продължение на петдесет мили, след което завиха на север при Ратенов. Съветските самолети „Мейнстей“ бяха във въздуха, на голямо разстояние от границата и заобиколени от пъргави прехващачи „Фланкър“. Двата самолета внимаваха да останат далеч извън обсега им и летяха ниско над земята и на малко разстояние един от друг. Когато прелитаха над главни пътища, това винаги ставаше в посока, различна от курса им към целта. Те избягваха градовете, селата и известните вражески депа с концентрация на зенитно-ракетни батареи.

Инерционните навигационни системи показваха движението им върху екран на таблото на пилота. Когато самолетите завиха на запад, разстоянието до целта започна да намалява бързо.

Двете Фризбита преминаха над Витенбург със скорост петстотин възела. Инфрачервените им камери показваха цистерни по пътищата, водещи към прицелната зона… ето там! Между дърветата се виждаха поне двадесет цистерни, които се зареждаха от подземни резервоари.

— Целта се появи. Изпълнение според плана.

— Прието — потвърди „Сянка-2“ — Виждам я.

Дюк се отклони вляво, разчиствайки пътя за първия заход на колегата си. „Сянка-2“ беше единственият оцелял самолет, който беше снаряжен с подходящите релси за изстрелване на обемистите бомби за поразяване на твърди цели.

— О-ле-ле! — Екранът на полковника показа една зенитно-ракетна установка SA-11, разположена точно на пътя му с насочени на север ракети. Един от неговите пилоти беше имал нещастието да разбере, че ракетите SA-11 притежаваха глава за инфрачервено насочване, за която никой не бе и подозирал дотогава. Елингтън направи рязък завой вдясно, за да мине встрани от установката, чудейки се къде ли се намираха останалите единици на батареята.

„Сянка-2“ се плъзна над целта. Пилотът пусна и четирите си бомби и продължи да се движи на запад. Оръдеен огън разцепи небето зад него. Твърде късно.

Произведените във Франция бомби „Дурандал“ се плъзнаха по релсите за изстрелване и се разпръснаха във въздуха. Те се насочиха с носовете си надолу, а вградените им ракетни двигатели се включиха, за да придадат по-голямо ускорение на полета им към целта. Бомбите бяха проектирани за разрушаване на бетонни писти и бяха идеални за поразяване на подземни резервоари за гориво. „Дурандалите“ не се взривиха при удара си в земята. Корпусите им от твърда стомана се врязаха на няколко фута в земята, преди да избухнат. Три от тях улучиха подземни резервоари за гориво. Експлозията на бомбите беше насочена нагоре, което разчисти на горящото гориво път към небето.

Гледката беше почти толкова страшна, колкото при ядрен взрив. Три стълба от бели пламъци се устремиха към небето, разпръснаха се като фонтани и заляха с пламтящо гориво район от няколкостотин ярда. Всички превозни средства в периметъра бяха погълнати от огъня и само намиращите се край оградата хора успяха да се спасят. Докараните на обекта гумени туби за гориво се взривиха миг след това и река от горяща нафта и газьол се изля между дърветата. Само за няколко секунди осемдесет декара гора бяха превърнати в огнено кълбо, което се издигна към небето. Изтребителят на Елингтън се разтърси силно при преминаването на ударната вълна.

— По дяволите — каза тихо полковникът. Според плана той трябваше да използва касетъчните си боеприпаси, за да довърши работата на „Дурандалите“.

— Не мисля, че има нужда да пускаме нашите бомби, Дюк — каза Айсли.

Елингтън примигна няколко пъти, за да успокои раздразнените си от ярките отблясъци на огъня очи, докато поемаше по обратния път на възможно най-малка височина. Оказа се, че лети точно над някакъв път.

Съветският главнокомандващ на Западния военен театър вече беше ядосан и онова, което видя на изток, изобщо не му помогна да се успокои. Той се връщаше от среща с командващия Трета ударна армия в Зарентин, на която беше научил, че съветското настъпление е било спряно пред стените на Хамбург. Вбесен от това, че най-добрите му танкови дивизии не бяха успели да се справят със задачата си, той бе освободил командващия от поста му и се бе отправил към своя команден пункт. Сега той видя, че беше подпалено нещо, което можеше да бъде само един от трите му склада за гориво. Генералът се изправи и изруга, след което отвори люка на командния си бронетранспортьор. Докато примигваше, за да свикнат очите му с ярките отблясъци, откъм долния край на огненото кълбо се появи някаква черна сянка.