Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— К’во става, сър? — попита го Смит.

— Изглежда, че си имаме работа с петима руснаци. Засега само обикалят и оглеждат, надничат през прозорците и… един току-що изкърти вратата! Това не ми харесва и аз…

Оценката му беше потвърдена от женски писък. Звукът достигна до тях през проливния дъжд и ги накара да почувстват нечий ужас. Четиримата усетиха студени тръпки да преминават през измокрените им тела.

— Да се приближим малко, момчета. Няма да се разделяме и ще си отваряме добре очите.

— ’Що да приближаваме сега, сър? — попита остро сержантът.

— ’Щот’ аз така казвам. — Едуардс прибра бинокъла. — Последвайте ме.

В сградата беше запалена още една светлина, която изглежда се местеше из къщата. Едуардс вървеше бързо, приведен толкова ниско над земята, че гърбът започна да го боли. След две минути лейтенантът се намираше на няколко ярда от пикапа на руснаците, на не повече от двадесет метра от входната врата на къщата.

— Ставате малко небрежен, сър — предупреди го Смит.

— Ами, да, но ако не се лъжа, те също не са много внимателни. Обзалагам се…

От къщата се чу звука на счупено стъкло. После в полумрака изтрещя изстрел, който бе последван от смразяващ кръвта писък. Последва още един изстрел, след него още един. Най-накрая се чу още един писък.

— Какво, по дяволите, става там? — попита Гарсия.

Дрезгав мъжки глас извика нещо на руски. Входната врата се отвори и от къщата излязоха четирима души. Те си размениха няколко думи, разделиха се по двойки, отидоха до прозорците вляво и вдясно и започнаха да надничат през тях. Последва още един писък и за американците вече нямаше никакво съмнение какво ставаше в къщата.

— Мръсни копелета — каза Смит.

— А-ха — съгласи се лейтенантът. — Да се дръпнем малко назад и да обмислим положението. — Четиримата се оттеглиха на около петдесет ярда назад и се скупчиха един до друг.

— Смятам, че е време да направим нещо. Някой против? — попита Едуардс. Промяната в поведението на лейтенанта беше заинтригувала сержанта и той само кимна. — Добре, няма да бързаме и ще си свършим работата както трябва. Смит, двамата с теб ще минем отляво. Гарсия и Роджърс ще минат отдясно. Заобиколете отдалеч и се приближете бавно. Десет минути. Ако можете да ги заловите живи, добре. Ако ли не, очистете ги. Ще се опитаме да не вдигаме шум, но ако ви се наложи да стреляте, гледайте да ги очистите с първия откос. Ясно ли е? — Едуардс се огледа наоколо, за да види дали нямаше и други руснаци. Районът беше чист. Четиримата свалиха раниците си, погледнаха часовниците си и се запромъкваха пълзешком през високата трева.

Чу се още един писък, след което настъпи тишина. Това зарадва лейтенанта, защото на него не му трябваше нищо, което да отвлича вниманието му. Пълзенето ставаше бавно и изсмукваше силите от ръцете му. Сержантът и лейтенантът си избраха заобиколен път покрай някакъв трактор и разни други пособия. Когато излязоха на открито, откъм тяхната страна на къщата имаше само един съветски войник. „Къде е другият?“, запита се Едуардс. „Какво ще правим сега? Трябва да се придържаш към плана. Всички разчитат на теб.“

— Прикривай ме.

Смит беше смаян.

— Нека аз, сър, аз…

— Прикривай ме — прошепна Едуардс. Той остави автомата си на земята и извади бойния си нож.

Съветският войник го улесни много. Той беше застанал на пръсти и гледаше какво става в къщата. Едуардс пропълзя на десет фута зад него, изправи се и започна да се приближава към него стъпка по стъпка. Необходимо му беше малко време, за да забележи, че целта му беше по-висока от него с цяла глава. Как да залови това чудовище живо?

Това не му се наложи. Вътре в къщата вероятно си бяха дали почивка и войникът се отпусна, бръкна в джоба си и извади пакет цигари, след което се обърна леко встрани, за да запали цигарата си. Той забеляза Едуардс с периферното си зрение, но преди да направи каквото и да било, лейтенантът се хвърли напред и го намушка в гърлото. Руснакът се опита да извика, но Едуардс го повали на земята и затисна устата му с лявата си ръка, докато замахваше за втори път с ножа. Лейтенантът извъртя главата на мъжа на една страна, като същевременно завъртя ножа в обратната посока. Острието се удари в нещо твърдо и тялото се отпусна в ръцете му.

Сетивата на Едуардс бяха удавени в прилив на адреналин и той не чувстваше нищо. Той избърса острието на ножа в панталона си и стъпи върху мъртвото тяло, за да погледне през прозореца. Косите му настръхнаха от онова, което видя вътре.