Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Здравейте, сладури! — прошепна Гарсия. Двамата съветски редника се обърнаха и видяха насочените към тях дула на два автомата M-16. Руснаците бяха оставили автоматите си в пикапа. Гарсия посочи с автомата си към земята и двамата легнаха по очи с широко разтворени крака и ръце на тила. Роджърс ги претърси за оръжие, след което отиде до другата страна на къщата, за да докладва.

— Заловихме и двамата живи, сър. — Той се изненада, когато видя кръвта по ръцете на некадърния си лейтенант.

— Влизам — обърна се лейтенантът към Смит.

Сержантът кимна бързо.

— Ще ви покривам оттук. Роджърс, прикривай го.

Едуардс се вмъкна през полуотворената врата. Дневната беше тъмна и в нея нямаше никого. Някъде откъм ъгъла се чуваше тежко дишане и се виждаше неподвижна бледа светлина. Едуардс се приближи към ъгъла — и се озова лице в лице с един руснак, който разкопчаваше панталона си. Нямаше много време за мислене.

Лейтенантът заби ножа си в ребрата на руснака, завъртайки дръжката си, докато натискаше острието навътре. Мъжът извика и подскочи на пръсти, преди да падне по гръб, опитвайки се да се освободи от ножа. Едуардс измъкна острието и замахна отново, падайки върху руснака в някаква гротескна любовна поза. Съветският десантчик се опита да го отблъсне, но лейтенантът усети, че силите напускат противника му и го наръга още веднъж в гърдите. Някаква сянка влезе в стаята и той вдигна поглед, за да види някакъв мъж да се препъва напред с пистолет в ръка. Изведнъж стаята беше залята от шумове.

— Замръзни, шибаняк! — изкрещя Роджърс, насочвайки автомата си и ушите им писнаха от тройния откос. — Добре ли сте, шкипер? — За пръв път някой го наричаше така.

— Да. — Едуардс се изправи и остави Роджърс да мине пред него, докато той самият държеше под око руснака. Панталоните на мъжа се намираха около коленете му. Лейтенантът вдигна пистолета, който руснакът беше изпуснал, и погледна към мъжа, когото беше намушкал. Нямаше съмнение, че той бе мъртъв. Красивото му славянско лице беше изкривено от изненада и болка, а униформената му риза беше просмукана с кръвта му. Очите му приличаха на парчета мрамор.

— Добре ли сте, мадам? — попита Роджърс, извивайки глава за миг.

Лейтенантът видя за втори път жената, която лежеше върху дървения под. Вълнената нощница на момичето бе разкъсана и едва покриваше едната й гръд, а останалата част от тялото й, по което вече се виждаха няколко зачервени и насинени места, стоеше открита. В кухнята зад нея Едуардс забеляза неподвижните крака на още една жена. Той влезе там и видя един мъж и едно куче също мъртви. В гърдите на всеки труп имаше само по една червена точка.

Смит влезе в къщата. Той огледа стаята и погледна Едуардс. Слабакът имаше нокти.

— Ще проверя горе. Горе главата, шкипер.

С един ритник Роджърс изпрати руснака на пода и допря върха на щика си в тила му.

— Само да си мръднал и ще те нарежа на парченца — изръмжа редникът.

Едуардс се наведе над русото момиче. Лицето й беше започнало да се подува от ударите по брадичката и бузите и тя си поемаше въздух на пресекулки. Лейтенантът предположи, че е около двадесетгодишна. Нощницата й беше съсипана напълно. Едуардс се огледа, дръпна покривката от масата и я зави с нея.

— Добре ли си? Хайде, миличка, ти оцеля. В безопасност си. Сега всичко е наред.

Отначало очите й сякаш гледаха в различни посоки, но след това погледът й се избистри и тя погледна младия лейтенант. Едуардс потръпна от онова, което видя в очите й. Той я погали по бузата, колкото се можеше по-нежно.

— Хайде, да те вдигнем от пода. Никой повече няма да те нарани. — Тя започна да се тресе толкова силно, че човек можеше да си помисли, че къщата ще се събори. Едуардс й помогна да се изправи, като внимаваше покривката да покрива цялото й тяло. — Хайде.

— Горе е чисто, сър. — Смит се върна с халат в ръка. — Искате ли да облечете това на дамата? Направили ли са й нещо друго?

— Убили са майка й и баща й. Също и кучето. Предполагам, че са щели да очистят и нея, след като си свършат работата. Поеми ръководството, сержант. Претърси руснаците, намери нещо за ядене, вземи всичко, което може да ни потрябва. Побързай, Джим. Имаме доста работа за вършене. Имаш ли аптечка?

— Тъй вярно, шкипер. Ето я. — Смит му подхвърли малък пакет превръзки и антисептици, след което се върна при вратата, за да провери какво прави Гарсия.

— Хайде да те качим горе и да те почистим. — Едуардс обви лявата ръка на момичето около раменете си и й помогна да изкачи старите дървени стъпала. Той изпита голяма симпатия към момичето. Тя имаше очи сини като китайски порцелан, които сега бяха лишени дори и от най-малката искрица живот, въпреки че все пак отразяваха светлината по начин, който със сигурност би привлякъл вниманието на всеки мъж. „Както и стана“, помисли си Едуардс. Тя беше само с около два сантиметра по-ниска от него и имаше бледа, почти прозрачна кожа. Фигурата й беше почти идеална и единственият й недостатък беше малка издутина в абдоминалната област. Майк имаше смътна представа на какво можеше да се дължи това. Момичето току-що беше изнасилено от един руснак и трудно щеше да преживее този кошмар. Едуардс се ядоса, че за втори път през живота си се сблъскваше с такова гадно престъпление. На края на витата стълба имаше една малка стая. Момичето влезе в стаята и седна на леглото.