Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Трябва да подпалим къщата, госпожице Вигдис — обясняваше Смит. — Ако не го направим, руснаците ще разберат какво се е случило тук. Майка ви и баща ви са мъртви, мадам, но аз вярвам, че те биха искали вие да оцелеете.

Тя все още беше твърде шокирана, за да може да се противопостави. Роджърс и Смит бяха вдигнали телата на родителите й и ги бяха преместили в спалнята на втория етаж. Щеше да бъде по-добре да ги погребат, но нямаха време за това.

— Да тръгваме, момчета — нареди Едуардс. Групата отдавна вече трябваше да е напуснала това място. Някой щеше да дойде, за да провери защо се е подпалил горящият в пропастта автомобил, и ако дойдеше с хеликоптер… — Гарсия, наглеждай дамата. Смит поема тила. Роджърс, мини напред. През следващите три часа трябва да се отдалечим на шест мили оттук.

Смит изчака десет минути, преди да хвърли гранатата в къщата. Керосинът, който сержантът беше разлял по пода, се подпали моментално.

Сега контактът беше много по-добър и беше класифициран като ракетен ескадрен миноносец от клас „Кашин“. Оборотите на витлото му показваха, че се движи със скорост двадесет и един възела. Водещите единици на съветската формация сега се намираха на тридесет и седем мили от подводницата. Групите изглежда бяха две, като водещата се движеше в разгърнат строй, за да защити следващата. Маккафърти заповяда да бъде вдигната ESM мачтата, която отчете голяма активност на повърхността, но той беше очаквал точно това.

— Вдигни перископа. — Старшината завъртя ръчката, разгъна дръжките и отстъпи назад. Капитанът направи бърз оглед на хоризонта. След десет секунди Маккафърти прибра дръжките и перископът незабавно се озова в гнездото си.

— Днес ще имаме много работа, хора — каза капитанът. Той винаги даваше възможно най-много информация на екипажа в щурмовия център, защото според него колкото повече знаеха, толкова по-добре щяха да си вършат работата. — Забелязах два „Беър-Ф“, единият на север, а другият на запад. И двата бяха на голямо разстояние от нас, но си залагам главата, че обикалят и хвърлят буйове. Старпом, потапяне на петстотин фута, скорост пет възела. Ще ги оставим сами да дойдат при нас.

— Хидролокаторното до капитана.

— Капитанът слуша.

— Отчитаме сигнали от активни хидроакустични буйове от северозапад. Преброихме шест, сигналите са много слаби. — Главният хидроакустик прочете пеленгите към източниците. — Все още нямаме активни хидролокаторни сигнали откъм формацията, сър.

— Много добре. — Маккафърти върна микрофона върху поставката му. Дълбочината, на която се намираше „Чикаго“, се променяше бързо, докато подводницата се спускаше надолу под ъгъл петнадесет градуса. Капитанът внимателно наблюдаваше показанията на батитермографа. На дълбочина двеста фута температурата на водата започна бързо да спада, с по 11 градуса на всеки двадесет метра. Това беше добре, защото осигуряваше плътен пласт, под който подводницата можеше да се скрие, както и студена вода в дълбокото, което щеше да подобри работата на нейния хидролокатор.

Преди два часа Маккафърти беше наредил едно от заредените торпеда да бъде свалено и заменено с ракета „Харпун“. Сега „Чикаго“ разполагаше само с едно торпедо за мигновена стрелба, в случай че срещнеше подводна цел, но за сметка на това имаше три ракети, с които можеше да обстрелва надводните съдове, без да се броят ракетите „Томахоук“. Той още сега можеше да открие огън и имаше вероятност да улучи целите си, но Маккафърти не искаше да стреля по каквото и да било. Нямаше смисъл да си хаби ракетите за малки патрулни кораби, когато някъде там го чакаха един кръстосвач и един самолетоносач. Той искаше първо да идентифицира целите си и едва тогава да реши по коя от тях да открие огън. Това нямаше да бъде лесно, но той знаеше, че подводниците от клас 688 не бяха направени за лесни задачи. Капитанът отиде в хидролокаторното отделение. Главният хидроакустик го забеляза с крайчеца на окото си.

— Може би имам пеленг към един „Киров“, шкипер. Току-що засякох шест оборота на нискочестотен хидролокатор. Мисля, че това е той, пеленг нула-три-девет. Сега се опитваме да изолираме сигнатурата на двигателите му. И ако… добре, вдясно паднаха още няколко буя. — На екрана се появиха нови точки, разположени вдясно от първата ивица, като между ивицата и тях имаше доста голяма празнина.

— Мислиш ли, че ги пускат под остър ъгъл, старши? — попита Маккафърти. В отговор получи усмивка, придружена с кимване. Ако руснаците хвърляха хидроакустичните си буйове в разположени под ъгъл линии вляво и вдясно от формацията, това можеше да означава само, че корабите им се насочваха право към „Чикаго“. На подводницата изобщо нямаше да й се наложи да маневрира, за да ги пресрещне, и тя можеше да остане тиха като отворен гроб.