Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— К-к-кой… — заекна тя на английски.

— Ние сме американци. Избягахме от Кефлавик по време на руското нападение. Как се казваш?

— Вигдис Агустдоттир. — В гласа й за пръв път се появи признак на живот. Вигдис, дъщеря на Агуст, който лежеше мъртъв в кухнята. Лейтенантът се зачуди какво ли означаваше името й, уверен, че едва ли беше нещо хубаво.

Той сложи газената лампа върху нощната масичка и отвори пакета. Кожата й беше разкъсана около линията на брадичката и той я проми с дезинфекционен препарат. Вероятно я заболя, но тя с нищо не го показа. Той огледа останалите наранявания и установи, че не бяха сериозни. Момичето се беше съпротивлявало силно и беше отнесло около една дузина удари. И със сигурност не беше девствена. Единствено лицето й беше окървавено. Можеше да бъде и по-зле, но гневът на Едуардс продължаваше да нараства от вида на обезобразеното й красиво лице. — Не можеш да останеш тук. Ние ще трябва да си тръгнем скоро и ти също не трябва да оставаш.

— Но…

— Съжалявам. Разбирам… искам да кажа, руснаците нападнаха острова, аз също изгубих няколко приятели. Не е същото като с майка ти и баща ти, но… за бога! — Ръцете на Едуардс се разтрепериха от раздразнение, докато се мъчеше да изрече безсмислените думи: „Съжалявам, че не дойдохме по-рано.“ „Какво казваха някои феминистки? Изнасилването е престъпление, което всички мъже използват, за да подчинят всички жени? Тогава защо искаш да слезеш долу и да…“ Едуардс знаеше, че предстоеше нещо, което щеше да му достави същото удоволствие. Той хвана Вигдис за ръката и тя не я отдръпна. — Ще трябва да се махнем оттук. Ще те отведем, докъдето можем. Сигурно имаш някакви роднини или приятели наоколо. Ще те заведем при тях и те ще се погрижат за теб. Но тук не можеш да останеш. Ако останеш, със сигурност ще те убият. Разбираш ли ме? — Той я видя да кима отсечено.

— Да. Моля… моля, оставете ме сама. Трябва да остана сама за малко.

— Добре. — Той отново я помилва по бузата. — Ако имаш нужда от нещо, извикай ни. — Едуардс слезе по стълбите. Смит беше поел командването. Тримата руснаци седяха на колене с превръзки на очите, парцали в устата и завързани на гърба ръце. Гарсия ги пазеше, а Роджърс беше в кухнята. Смит преглеждаше една камара вещи, натрупани върху масата.

— Добре, какво имаме тук?

Смит погледна офицера с нещо подобно на симпатия.

— Ами, сър, спипали сме съветски лейтенант с мокра пишка. Имаме един мъртъв сержант. Един мъртъв редник и двама живи. Лейтенантът носеше това.

Едуардс взе картата, която Смит му подаде, и я разгъна.

— По дяволите, не е ли това хубав подарък! — картата беше покрита с написани на ръка бележки.

— Имаме още един бинокъл, една радиостанция — жалко, че не можем да я използваме! Няколко порциона. Приличат на лайна, но е по-добре с тях, отколкото без тях. Добре се справихме, шкипер. Гепихме петима руснака, като изстреляхме само три куршума.

— Какво трябва да вземем, Джим?

— Само храната, сър. Можем, разбира се, да вземем няколко от техните автомати и това ще удвои боеприпасите ни, нали разбирате? Но ние и така сме доста натоварени…

— А и няма да си играем на войници, а на разузнавачи. Точно така.

— Мисля, че ще трябва да вземем и малко дрехи, пуловери и разни такива. Дамата с нас ли идва?

— Налага се.

Смит кимна.

— Да, в това има смисъл. Надявам се да обича да се разхожда, сър. Изглежда, че е в доста добра форма, ако се изключи бременността. Четвъртият месец, според мен.

— Бременна ли? — Гарсия се обърна. — Изнасилили са бременно момиче? — Той измърмори нещо на испански.

— Някой от тях да е казал нещо? — попита лейтенантът.

— Нито дума, сър — отвърна Гарсия.

— Джим, иди да видиш какво прави момичето и я доведи тук. Името й е Вигдис. Бъди внимателен с нея.

— Не се безпокойте, сър. — Смит тръгна нагоре по стълбите.

— Лейтенантът е началникът, нали така? — Гарсия кимна и Едуардс се обърна с лице срещу съветския офицер. Наложи се да свали превръзката от очите му и да извади парцала от устата му. Руснакът беше на неговите години. — Говориш ли английски?

Мъжът поклати глава.

— Spreche deutsch. 29 29 Говоря немски (нем.). — Б.пр.

Едуардс беше учил немски в продължение на две години в гимназията, но сега изведнъж почувства нежелание да говори с този човек. Той вече беше взел решение да го убие и не му се искаше да говори с някого, когото щеше да убие след малко, защото се страхуваше, че така може би щеше да го мъчи съвестта. Едуардс искаше да изтрие цялата случка от съзнанието си. Той обаче продължи да наблюдава съветския офицер в продължение на една-две минути, чудейки се какъв ли човек би направил онова, което руснакът току-що бе извършил. Едуардс очакваше да открие нещо чудовищно, но това не стана. Той вдигна очи нагоре. Смит водеше Вигдис надолу по стълбите.