Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Слезте на осемстотин фута. Пълен напред, да влезем при тях.

Двигателите на подводницата заработиха на пълна мощност и скоростта й нарасна на тридесет възела. Старпомът нареди потапяне на осемстотин фута, което изпрати „Чикаго“ дълбоко под един настроен за търсене в плиткото съветски буй. Маккафърти застана над масата с картата, извади от джоба си химикал и несъзнателно започна да дъвче пластмасовия му край, докато наблюдаваше как курсът на подводницата го приближаваше все повече към вражеската формация. Високата скорост направи хидролокатора на „Чикаго“ почти безполезен, но скоро нискочестотните звуци на експлодиращи заряди започнаха да преминават през корпуса на подводницата. „Чикаго“ продължи да се движи в продължение на двадесет минути по леко зигзагообразен курс, за да избегне съветските буйове. Междувременно разчетът за управление на огъня постоянно коригираше данните си за целта.

— Добре, една трета напред и изплуване до перископна дълбочина — каза Маккафърти. — Съпровождащият разчет, готови за стрелба.

Картината на хидролокаторния екран се проясни бързо. Руснаците продължаваха трескаво да търсят нападателя, който беше стрелял по флагманския им кораб. Пеленгът на един съветски кораб беше изчезнал, което означаваше, че поне един вражески съд бе потопен или тежко повреден. Звуците на експлозии раздираха водата, съпроводени от виенето на самонасочващи се торпеда. Всички те бяха толкова близо, че представляваха реална заплаха за подводницата.

— Наблюдение за стрелба. Вдигни перископа!

Търсещият перископ напусна гнездото си. Маккафърти хвана дръжките и огледа хоризонта.

— Аз… господи! — Телевизионният екран показа един „Беър“ само на половин миля вдясно от подводницата. Самолетът се насочваше обратно към формацията. Капитанът забеляза седем кораба — или по-точно върховете на мачтите им — но един ескадрен миноносец от клас „Современний“ беше легнал върху единия си борд във водата на около четири мили от „Чикаго“. Димът, който беше видял преди, вече се беше разсеял. Водата трептеше от звуците на съветските хидролокатори.

— Вдигнете радара, включете захранването и го поставете в режим готовност.

Един старшина 1-ви клас натисна съответния бутон и радарът за надводно търсене на подводницата се издигна нагоре. Системата беше активирана, но остана в режим готовност.

— Включи и ми дай два оборота — заповяда капитанът. Рискът от такова решение беше много голям. Почти сигурно беше, че руснаците щяха да засекат излъчването от радара на подводницата и щяха да се опитата да я атакуват.

Радарът остана включен само дванадесет секунди, за които на екрана му се появиха двадесет и шест цели, две от които бяха близо до мястото, на което би трябвало да се намира „Киров“. Радарният оператор разчете разстоянията и пеленгите, които след това бяха вкарани в уреда за управление на огъня Mk-117 и предадени към ракетите „Харпун“ в торпедните апарати, давайки им пеленга към целите и разстоянието, на което да включат търсещите си глави. Оръжейникът провери контролните лампички, след което избра двете най-обещаващи цели.

— Решението заредено!

— Наводни торпедните апарати. — Маккафърти гледаше как операторът на таблото за оръжейните системи подготвя оръжията за стрелба. — Отвори външните врати.

— Решението проверено и валидно — докладва оръжейникът. — Последователност на стрелба — втори, първи, трети.

— Огън! — заповяда Маккафърти.

— Пуск на втори. — Подводницата потръпна от мощния тласък на сгъстения въздух, който изхвърли боеприпаса от торпедния апарат и бе последван от шума на водата, която незабавно нахлу в освободеното от ракетата пространство. — Пуск на първи… пуск на трети. Втори, първи и трети са изстреляни, сър. Вратите на торпедните апарати са затворени, изпомпваме водата за презареждане.

— Зареди с „Марк-48“. Пригответе се да изстреляте „Томахоуците“! — нареди Маккафърти. Разчетът за управление на огъня превключи прибора за управление, за да активира разположените на носа ракети.

— Вдигни перископа! — Старшината завъртя колелото за управление. Маккафърти остави уреда да излезе изцяло над повърхността. Капитанът успя да види димната следа на последния „Харпун“, а точно зад него… Маккафърти прибра ръчките на перископа и отстъпи назад. — „Хеликс“ срещу нас! Потапяне, пълен напред! — Подводницата се втурна надолу. Един съветски хеликоптер за борба с подводници беше забелязал пуска на ракетите и се приближаваше към „Чикаго“ — Пълен ляво на борд!