Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Маккафърти изруга мислено. Беше направил всичко както трябваше, беше преминал през външната отбрана на Съветите и си беше изградил ясна представа за начина, по който щеше да се промъкне под преградата от ескадрени миноносци. Но някой друг беше стигнал там преди него и вероятно беше нападнал „Киров“ — неговата цел! — и бе объркал всички планове на „Чикаго“. Трите „Харпуна“, които подводницата беше изстреляла, вероятно бяха улучили някакви цели, освен ако Иван не беше успял да ги свали — а Маккафърти дори не беше успял да види сблъсъка им с целта. Ако изобщо бяха улучили нещо. Капитанът на „Чикаго“ написа доклада си за контакта, който щеше да бъде изпратен на COMSUBLANT, и се зачуди защо нещата вървяха по този начин.

— Пътят ще бъде дълъг — каза пилотът изтребител.

— Да — съгласи се Толанд. — Според последната сводка, групата се е насочила на югоизток, за да се предпази от нападение на подводници. Смятаме, че досега вероятно са се върнали към южния си курс, но не знаем къде се намират. Норвежците изпратиха последния си RAF-5 да поогледа и той не се завърна. Трябва да ги ударим, преди да стигнат до Бодо, но за да направим това, трябва да разберем къде се намират.

— Нямаме ли данни от спътниковото разузнаване?

— Не.

— Добре. Ще тръгна с разузнавателен купол. За отиване и връщане ще ми трябват… четири часа. Ще имам нужда от танкер, който да презареди резервоарите ми на около триста мили.

— Няма проблем — съгласи се капитанът от RAF. — Внимавайте, защото ще имаме нужда от всичките ви F-14 за ескорта на нападението утре.

— Ще бъда готов след един час. — Пилотът се оттегли.

— Желая ти късмет, старче — каза тихо капитанът на групата. Това беше третият им опит да открият съветската група по въздуха. След изчезването на норвежкия разузнавателен самолет англичаните бяха изпратили един „Ягуар“. Той също не се беше завърнал. Най-доброто решение беше да изпратят един радарен „Хоукай“ заедно с нападението, за да извърши радарно търсене, но англичаните не разрешаваха на своите E-2 да се отдалечават твърде много от бреговата им ивица. Руснаците бяха нанесли големи поражения на радарните инсталации на Обединеното кралство и всички „Хоукай“ бяха необходими за нуждите на местната отбрана.

— Не би трябвало да е толкова трудно — отбеляза Толанд. Удаваше им се златна възможност да нанесат жесток удар срещу съветския флот. Ако успееха да открият съветските кораби, нападението можеше да бъде проведено още на разсъмване на следващия ден. Натовските самолети щяха да нападнат със собствените си ракети въздух-земя. Поради огромното разстояние, което трябваше да прелетят, на самолетите не им оставяше време да се мотаят във въздуха в търсене на целите си и те трябваше да знаят местоположението на съветския флот, преди да излетят. Норвежците трябваше да се справят с тази задача, но в плановете на НАТО не беше предвидено практическото унищожаване на Кралските норвежки военновъздушни сили само за една седмица. Единствените големи успехи на съветските въоръжени сили бяха дошли по море и Толанд трябваше да признае, че успехите им бяха огромни. Докато сухопътната война в Германия беше достигнала до етап на високотехнологично равновесие, до този момент прехвалените флоти на НАТО бяха надхитряни от съветските им противници, които трябваше да са по-тъпи от западните си колеги. Завземането на Исландия беше шедьовър на оперативното изкуство. НАТО щеше да се опита да запуши пробива в SOSUS линията Гренладния-Исландия-Обединеното кралство с подводници, които би трябвало да изпълняват други задачи. Съветските бомбардировачи навлизаха далеч в Северния Атлантик и нападаха по един конвой всеки ден, като при това основната част от подводния им флот все още не беше пристигнала там. Толанд смяташе, че комбинацията от тези две сили щеше да блокира Атлантическия океан. Тогава армиите на НАТО със сигурност щяха да изгубят войната, независимо от блестящото си представяне досега.

Не трябваше да допуснат Съветите да завземат Бодо в Норвегия. Ако руснаците успееха в това, техните самолети можеха да излитат оттам и да нападат Шотландия, изтегляйки ресурси от германския фронт и намалявайки възможността за успех на опитите да се атакуват насочващите се към Атлантическия океан съветски бомбардировачи. Толанд поклати глава. Само да успееха да открият групата руски кораби и натовските самолети щяха да й нанесат страшен удар. Те разполагаха с подходящите оръжия и подходящата доктрина за такава операция и можеха да изстрелват своите ракети извън обсега на съветските зенитно-ракетни комплекси, както правеха и руснаците при нападенията над западните конвои.