Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Мамка му. — Смит ги видя пръв — две бързо движещи се опашки на юг. Точно когато и Едуардс ги забеляза, водещият самолет се издигна и хвърли две бомби с телевизионно насочване. Колегата му направи същото, след което двата FB-111 завиха на север. Четирите бомби се насочиха към трансформаторната станция и паднаха от вътрешната страна на оградата. Всички светлини наоколо изгаснаха, сякаш бе натиснат един ключ. Втората двойка щурмови самолети се появи ниско над Магистрала 1, премина над покривите на Рейкявик и се изравни с целта си. Водачът пусна управляемите си бомби, а колегата му зави наляво към разположеното на брега горивно депо на летището. Миг по-късно експлодираха контролната кула и един хангар, а касетъчните бомби „Рокай“ взривиха резервоарите за гориво. Разчетите на съветската ПВО бяха изненадани и откриха огън твърде късно.

Защитниците на Кефлавик също бяха изненадани, първо от внезапното прекъсване на електричеството, а след това и от бомбардировачите, които се появиха само минута по-късно. И тук основната цел бяха контролната кула и хангарите, повечето от които просто се разпаднаха от взривната сила на еднотонните бомби. Втората двойка FB-111 забеляза два кацнали Ту-22 и една самоходна зенитно-ракетна установка и изстреля по тях своите касетъчни бомби, след което разпръсна върху пистите множество бомбички с размер на топка за софтбол. Бомбардировачите продължиха да летят на форсаж на запад, преследвани от оръдеен огън и ракети… и изтребители. Шест фулкрума се втурнаха след оттеглящите се „Аардварк“, чиито защитни заглушители изпълниха небето с електронен шум.

Освободили се от бомбения си товар, американските самолети се движеха със седемстотин възела, само на няколко фута над водната повърхност, но командирът на съветската изтребителна група не се отказваше лесно. Той бе видял какво бяха направили с Кефлавик американските бомбардировачи и беше вбесен, че се бе оставил да го изненадат, въпреки че беше поставил патрулни самолети във въздуха. МиГ-овете имаха малко предимство в скоростта и бавно скъсяваха разстоянието. Намираха се на повече от сто мили от брега, когато прицелните им радари успяха да пробият заглушаването на американците. Два изтребителя незабавно изстреляха ракети и натовските самолети подскочиха рязко нагоре, след което също така рязко се спуснаха надолу, за да им се изплъзнат. Един FB-lll беше улучен и се заби в океана. Руснаците подготвяха втория си залп, когато се включиха системите им за предупреждение за опасност.

Четири американски фантома ги чакаха в засада. Миг по-късно осем ракети „Спароу“ се насочваха към съветските изтребители. Сега беше време руснаците да бягат. МиГ-овете завиха обратно и се насочиха на форсаж към Исландия. Един съветски изтребител беше свален, а друг повреден. Боят бе продължил пет минути.

— Кучкарник, тук Хрътка. Електростанцията е разрушена! „Варките“ направо я сринаха със земята, приятел. В югозападния край на летището забелязвам голям пожар, изглежда че кулата е пречупена на две. Два хангара сякаш също са били улучени. Виждам два, може би три, горящи самолета на гражданската авиация. Изтребителите излетяха преди половин час. По дяволите, как гори проклетото горивно депо! Виждаме много хора да тичат из района под нас. — Едуардс гледаше как една дузина автомобили с включени фарове преминаваха с голяма скорост по пътищата под него. Два камиона спряха на около километър от позицията на групата и от тях слязоха войници. — Кучкарник, мисля, че е време да напуснем този хълм.

— Потвърждавам, Хрътка. Тръгнете на североизток към кота 482. Ще чакаме да се обадиш след десет часа. Тръгвай, момче! Край.

— Време е да вървим, сър. — Смит хвърли към лейтенанта раницата му и даде знак на редниците си да тръгват. — Изглежда, че можем да запишем една точка в полза на добрите.

МиГ-овете се приземиха на все още непокътнатата писта едно-осем, която беше и най-дългата в базата. Те едва бяха спрели, когато наземните екипи започнаха отново да ги подготвят за бойни операции. Полковникът с изненада установи, че командирът на базата е все още жив.

— Колко свалихте, другарю полковник?

— Само един, а те свалиха един от моите. Нищо ли не засякохте на радара?

— Абсолютно нищо. Първо са нападнали Рейкявик. Били са две групи самолети и са дошли от север. Копелетата трябва да са летели между скалите — изсумтя майорът. Той посочи към големия преносим радар, който бе поставен в откритото пространство между две писти. — Изобщо не са го улучили. Удивително.