Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— На обратния път може да им се наложи да презаредят резервоарите си във въздуха… дали да не ударим танкерите им?

— Мислихме по въпроса. Но те разполагат с един милион квадратни мили океан, над които да извършат презареждането. — Картата недвусмислено потвърждаваше думите му. — Координацията във времето за такава операция е почти невъзможна, но ние смятаме, че си струва да опитаме в някой бъдещ момент. Засега въздушната отбрана има първостепенно значение за нас. След това смятаме, че Иван може би планира амфибийна операция срещу Норвегия. Ако флотът му излезе от пристанищата, нашата работа е да го атакуваме.

— Предупреждение за нападение, капитане — каза старпомът. — Около двадесет и пет Ту-22 „Бекфайър“, цел неизвестна.

— Е, целта им не може да бъде авионосната група, поне не и само с двадесет и пет самолета и не когато групата се намира под въздушното прикритие на НАТО. Къде се намират в момента?

— Вероятно над Исландия. На три, четири часа път от нас. Ние не сме най-големият конвой в обсега им, но сме най-уязвимият.

— От друга страна, ако решат да атакуват някой от останалите конвои, ще могат да стрелят по незащитени кораби в открито море. Аз, обаче, не бих постъпил така. Нашите кораби превозват военни доставки… — Конвоят разполагаше само с пет кораба, оборудвани със зенитно-ракетни комплекси. Идеалната мишена.

— Двигателни следи, Кучкарник, виждаме двигателни следи над нас, около двадесет на брой. Минават над главите ни точно в този момент.

— Можете ли да ги идентифицирате?

— Отрицателно. Големи самолети без двигатели на крилата, но не мога да бъда сигурен за модела. Намират се на голяма височина и се движат на юг. Не мога да преценя скоростта им — не се чуват свръхзвукови експлозии, въпреки че ако бяха преминали звуковата бариера досега сигурно щяхме да сме ги чули.

— Повтори бройката — нареди Кучкарникът.

— Преброявам двадесет и един чифта двигателни следи, две-едно чифта, по курс едно-осем-нула. Всички изтребители от Рейкявик излетяха на север, тридесет минути преди тези самолети да прелетят над нас. Изглежда, че бомбардировачите не са ескортирани. Няма нищо друго за отбелязване.

— Прието, Хрътка. Уведоми ни когато изтребителите се приземят. Няма да е зле да получим малко данни за разписанието им. Край. — Майорът се обърна към сержанта си. Разпечатай информацията веднага. Потвърди нападателна формация от двадесет и един Ту-22 „Бекфайър“, прелитащи над Рейкявик в момента, по прогнозен курс едно-осем-нула. Възможен ескорт от изтребители… да, по-добре добави и това.

Комуникационният център на НАТО беше почти единствената инсталация, която работеше според плановете. Комуникационните спътници на все още недосегаемите орбити над екватора осигуряваха информация до подразделения, дислоцирани из целия свят, а един от основните клонове, както военните наричаха високотехнологичните телефонни централи, беше този в Шотландия.

Морис забеляза, че денят беше добър за образуване на двигателни следи. На голяма височина имаше подходяща смес от температура и влажност, която причиняваше кондензация на горещите газове, напускащи самолетните двигатели. От фрегатата се виждаха следите от преминаващите над Атлантическия океан самолети. Големият бинокъл с двадесеткратно увеличение, който обикновено се съхраняваше на мостика с цел оглед на повърхността, сега беше преместен на върха на предната надстройка и вахтените го използваха, за да идентифицират прелитащите над главите им самолети. Те се оглеждаха най-вече за „Беър“, съветските разузнавателни самолети, които търсеха цели за бомбардировачите си.

Всички бяха напрегнати и това щеше да продължи доста дълго. Заплахата от подводници беше достатъчно голяма, но като се имаше предвид какво се бе случило с авионосната група само преди един ден, конвоят беше буквално беззащитен пред едно нападение по въздуха. Намираха се твърде далеч в открито море, за да се надяват на въздушна подкрепа от наземно базирани изтребители. „Фарис“ разполагаше само с основни средства за морска защита и едва можеше да защищава себе си, камо ли да помага на конвоя. Корабите, които разполагаха със зенитно-ракетни комплекси, вече се събираха в една линия откъм северната страна на конвоя, на двадесет мили южно от фрегатата, докато „Фарис“ продължаваше да се оглежда за подводници. Всичко, което фрегатата можеше да направи, бе да наблюдава внимателно екраните за предупреждение и да предава всички получени данни по радиото. Нямаше съмнение, че руснаците щяха да използват намиращите се на борда на „Беърите“ мощни радари за наземен поиск „Биг Бълдж“, за да открият и класифицират целите си. Командирът на конвоя смяташе да използва ракетните кораби, за да формира още една редица цели, построявайки ги също като търговските кораби. С малко късмет, някой особено любопитен „Беър“ можеше да ги обърка с невъоръжени кораби и да бъде подмамен да направи визуална проверка. Това беше малко вероятно, но беше единственият им коз…