Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Добре, Кучкарник, виждам шест изтребители на пистите в Рейкявик. На всички има нарисувани червени звезди. Имат двойни опашки и изглежда са въоръжени с ракети въздух-въздух. Виждам също две зенитно-ракетни установки и някакво оръдие — прилича ми на „Гатлинг“ върху гъсенично превозно средство.

— Това е Зулу-Сиера-Униформа-Три-Нула, Хрътка. Много лоша новина. Искаме да знаем всичко за тези копелета. Колко са?

— Само едно, разположено на тревистия триъгълник на няколкостотин ярда на запад от сградата на терминала.

— Изтребителите заедно ли са или са разпръснати?

— Разпръснати, по два на всяка писта. Към всяка двойка има прикрепен по един малък микробус и пет-шест войника. Според мен тук има около сто души с две бронирани машини и девет камиона. Те патрулират периметъра на летището и разполагат с няколко картечни гнезда. Изглежда, че руснаците използват малките самолети на исландската гражданска авиация за превоз на войски до всички точки на острова. Забелязахме войници да се качват на малки двувитлови самолети. Днес преброих четири такива полета. От вчера не сме виждали руски хеликоптер.

— Как изглежда град Рейкявик?

— Трудно е да се види какво става по улиците. Можем да гледаме надолу през долината към летището, но виждаме само няколко улици от града. Виждаме една паркирана бронирана машина на някакво кръстовище. На всички кръстовища, които виждам, има по няколко войници, които се държат като полицаи. Предполагам, че по-голямата част от съветските войски са дислоцирани около Рейкявик и Кефлавик. Не забелязвам много цивилни, а движение на граждански автомобили почти няма. Движението по главните пътища е оживено: по бреговата ивица, на запад и на изток по Магистрала 1. Движението е напред и назад като по време на патрул. Преброихме повече от петдесет курса, разпределени почти равномерно между двете магистрали. И още нещо. Видяхме няколко руснака в граждански автомобил. Още не сме забелязали джипове, като се изключат няколко от нашите на летището. Руснаците нали си имат джипове — от техните, де? Мисля, че са секвестирали личните автомобили с висока проходимост на острова. Джиповете са най-употребяваното превозно средство тук и ние виждаме много от тях да се движат по пътищата.

— Имаше ли други транспортни полети към летището?

— Пет. Небето е ясно и можем да ги наблюдаваме как се приближават към Кефлавик. Четири бяха Ил-76, а петият приличаше на C-130. Не знам какъв беше.

— Има ли изтребители във въздуха?

— Видяхме един да излита преди два часа. Според мен имат въздушен патрул и са разположили изтребители както тук, така и в Кефлавик. Това е само предположение, но съм готов да се обзаложа, че не греша. Освен това изглежда, че изтребителите им са готови да излетят в рамките на пет минути. Прилича ми на повишена бойна готовност.

— Добре, Хрътка, прието. Как е положението с вас?

— Доста добре сме се скрили, а сержантът проучи два маршрута за изтегляне. Още не сме забелязали руснаци да претърсват храсталаците. Повечето от тях се намират в населените места и по пътищата. Ако се насочат към нас, изчезваме незабавно.

— Точно така, Хрътка. Ние вероятно и без това ще ви наредим да напуснете този хълм доста скоро. Добре се справяш, момче. Продължавай в същия дух. Край.

— Хлапето върши добра работа — каза майорът. Той се намираше в много странно положение — американски офицер в комуникационен пост на НАТО, командван от английски разузнавателни офицери, които бяха разделени по отношение надеждността на Едуардс.

— Бих казал, че се справя дяволски великолепно — кимна старшият английски офицер. Той бе изгубил едното си око доста отдавна, ако се съдеше по вида му, но майорът си помисли, че той все още си беше едно здраво копеле. — Забележете как прави разлика между наблюденията и мненията си.

— Метеоролог — изсумтя друг офицер. — Трябва да вкараме професионалисти там. Колко време ще ни е необходимо да уредим това?

— Може би ще успеем до утре. Флотът обаче настоява да използваме подводница и аз съм съгласен с тях. Малко е опасно за парашутен десант. Исландия е покрита със скали, чудесно място за чупене на крака и глезени. А на всичкото отгоре и руснаците са докарали изтребители там. Нали не бързаме да стоварваме войски там? Първо трябва да намалим въздушните им активи и да направим живота им колкото се може по-труден.

— Това започва довечера — каза майорът. — Втора фаза на операция „Скандинавски чук“ започва призори по исландско време.