Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Едуардс изсумтя.

— Скатаваме се и наблюдаваме онази електроцентрала.

— Мислите ли, че ще искат от нас да изгасим светлините?

— Там долу има твърде много войници, сержант — отвърна Едуардс. Той се протегна и отвори пакета с храната си. Гарсия беше на пост на едно възвишение вдясно от него, а Роджърс спеше. — Какво имаме за закуска?

— Ами, ако имате фъстъчено масло и бисквити, аз бих разменил прасковите си за тях.

Едуардс разкъса контейнера на порциона си и прегледа съдържанието му.

— Става.

Подводницата намали скоростта си, за да засече отново целта си. „Чикаго“ се бе движила с петнадесет възела в продължение на повече от един час и сега с намалена скорост се издигна на дълбочина петстотин фута, точно по средата на дълбокия акустичен канал. Маккафърти нареди източен курс, което позволи на буксирния хидролокатор — „опашката“ на подводницата — да се насочи към предполагаемата цел на север. Необходими бяха няколко минути за изправянето на хидролокаторния кабел и насочването му в правилната посока, за да могат хидроакустиците да започнат работа. Данните бавно започнаха да се появяват на екраните на операторите и един главен старшина си сложи чифт слушалки, надявайки се да осъществи слухово откриване. Нямаше нищо за откриване. В продължение на двадесет минути на екрана се виждаха само произволни шумови модели.

Маккафърти прегледа картографираните данни. Контактът им трябваше да се намира на разстояние точно две конвергентни зони и при метеорологичните условия в момента те трябваше да го засекат с лекота. Само че на екраните им не се виждаше нищо.

— Ние дори не успяхме да го класифицираме — сви рамене старпомът. — Контактът е напуснал сектора.

— Издигнете се на антенна дълбочина. Да видим какво става на повърхността. — Маккафърти се приближи до постамента на перископа. Напрежението в отделението нарасна моментално и това не убягна на капитана. Последният път, когато бяха изпълнили тази маневра, „Чикаго“ едва не бе потопена. Подводницата се изравни на дълбочина шестдесет фута. Хидроакустиците направиха още една проверка, но не откриха нищо. ESM мачтата беше вдигната и електронният техник докладва, че получава само слаби сигнали. Тогава беше вдигнат и търсещият перископ. Маккафърти направи много бърз оглед на хоризонта. Във въздуха беше чисто, на повърхността също.

— На север има буря, доста е силна — каза той. — Свали перископа.

Старпомът измърмори някаква ругатня. Шумът от бушуващата буря щеше да направи почти невъзможна и без това трудната задача по откриването на конвенционална подводница, движеща се на акумулатори. Едно нещо беше „Чикаго“ да се стрелне на малко разстояние от патрулната си зона при добър шанс за поразяване на целта, а съвсем друго да напусне поста си за цял ден, за да търси нещо, което можеше да не намери никога. Той погледна към капитана в очакване на решението му.

— Отбой на общата тревога — каза Маккафърти. — Старпом, върни ни в патрулната зона с десет възела. Дръж лодката надълбоко. Ще отида да си почина. Събудете ме след два часа.

Капитанът направи няколко стъпки напред и се озова в личната си каюта. Койката от дясната отвесна преграда вече беше спусната. Екраните на уредите щяха да му показват курса и скоростта, а на екрана на телевизора можеше да се гледа подаваното от перископа изображение или видеокасета. Маккафърти не беше спал от двадесет часа и натрупващият се в бойна обстановка стрес правеше това време да изглежда като цяла седмица. Той си свали обувките и легна на койката, но сънят не идваше.

Полковникът прекара ръка по изрисувания върху корпуса на изтребителя му силует на бомбардировач. Първата му победа по време на въздушен бой беше записана от телевизионната камера на самолета му и увековечена с тази рисунка. Пилот на съветските ВВС не беше печелил реален въздушен бой от времето, когато няколко от другарите му се бяха сражавали в небето над Виетнам, а унищожената от полковника цел беше бомбардировач, способен да носи ядрено оръжие, който при други обстоятелства би представлявал заплаха за родината му.

В Исландия вече бяха дислоцирани двадесет и пет изтребители МиГ-29, четири от които постоянно патрулираха във въздуха, за да защищават базите, докато наземните сили затягаха контрола си над острова.

Нападението на американските бомбардировачи беше нанесло значителни щети. Главният търсещ радар беше леко повреден, но днес щяха да получат друг, по-съвременен, преносим радар, чието местоположение щеше да бъде променяно два пъти дневно. Полковникът беше дал заявка за въздушнопреносим радар, но му бяха отговорили, че загубите в небето над Германия силно бяха намалили броя им. Новините за въздушните сражения там не бяха добри, въпреки че двата полка МиГ-29 се справяха добре. Полковникът погледна часовника си. След два часа трябваше да поведе една ескадрила, която щеше да придружи малка група Ту-22 в операция за търсене на конвой.