Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Сержантът направи точно както бе казал. Той се огледа още веднъж в двете посоки, за да се увери, че нищо не се движеше към групата, след което притича през пътя. Екипировката му се люлееше и се удряше в тялото му, докато Смит тичаше от едната до другата страна на магистралата. Останалите изчакаха една минута, след което Гарсия последва сержанта. След още една минута той бе последван от Роджърс. Едуардс преброи до шестдесет и се втурна напред. Лейтенантът беше удивен — и смутен — от огромното напрежение, което съпътстваше едно толкова просто нещо, каквото беше преминаването на пътя. Той беше по средата на платното, когато изведнъж се спря и застина на място. От север приближаваха автомобилни фарове. Едуардс стоеше на място и гледаше как светлините го приближаваха…

— Размърдайте си задника, лейтенант! — стресна го гласът на сержанта. Едуардс разтърси глава, за да се освободи от унеса си, и притича по посока на гласа, придържайки каската си с една ръка.

— Светлини към нас! — едва успя да каже той.

— Без майтап! Успокойте се, сър. Да се разпръснем, момчета. Намерете си добро прикритие и не мърдайте. И се уверете, че проклетите ви оръжия са на предпазител! Вие останете с мен, сър.

Двамата редници се преместиха в двете посоки във високата трева и когато спряха да се движат, вече не се виждаха. Едуардс залегна до Смит.

— Мислиш ли, че ме видяха?

Тъмнината му попречи да види ядосаното изражение, което съпроводи отговора на сержанта:

— Вероятно не са. Друг път не заставайте насред пътя по този начин, сър.

— Няма. Съжалявам, сержант, аз не съм обучен за това.

— Просто слушайте и правете, каквото ви казвам, става ли? — прошепна Смит. — Ние сме морски пехотинци и ще се погрижим добре за вас.

Светлините приближиха бавно по стръмния склон на север от тях. Шофьорът явно нямаше доверие на чакълената настилка. На това място водещият от север на юг път се разделяше вляво и вдясно към Магистрала 1. Камионът най-вероятно беше военен. Светлините бяха правоъгълни и идваха от фарове, монтирани в огромния автомобилен завод на река Кама, който между другото беше построен с помощта на Запада. Камионът спря.

Едуардс потисна желанието си да реагира, но ръката му стисна по-силно пластмасовия приклад на автомата. Ами ако някой ги беше видял да пресичат пътя, и се беше обадил на руснаците? Сержантът протегна ръка и натисна автомата на лейтенанта надолу.

— Да не губим самообладание, лейтенант — прошепна Смит.

От камиона слязоха десет войници и се разпръснаха из тревата край пътя, на около петдесет ярда от двамата американци. Едуардс не можеше да види дали бяха въоръжени, или не. Войниците спряха и почти едновременно разкопчаха панталоните си. Едуардс зяпна и едва не се разсмя. Когато си свършиха работата, руснаците се качиха обратно на камиона си, който пое на запад по едното разклонение на пътя. До слуха им достигна звука от зле заглушен дизелов двигател. Групата се събра отново едва когато светлината от габаритите на камиона изчезна зад хоризонта.

— Твърде зле. — Роджърс се усмихна в полумрака. — Можех да откъсна пишката на единия!

— Добре се справихте, момчета — каза Смит. — Готов ли сте за път, лейтенант?

— Да. — Засрамен от грешката си, Едуардс остави Смит да поведе групата. Четиримата прекосиха чакълената настилка на пътя и след стотина ярда навлязоха в ново поле от лава. Мокрите им бойни панталони бяха залепнали за краката им и бавно съхнеха на хладния западен ветрец.

— Нашият руски приятел няма анехоично покритие — каза тихо ПЛБ, сочейки към екрана. — Според мен това там е той и се опитва да настигне конвоя.

— Източникът се намира на разстояние около четиридесет и шест хиляди ярда — каза тактическият офицер.

— Вдигнете хеликоптера — нареди Морис.

Пет минути по-късно хеликоптерът на фрегатата се движеше с пълна скорост на югозапад, а „Блубърд-7“, друг P-3C „Орион“, приближаваха указаните координати от изток. И двете машини летяха ниско над повърхността, надявайки се да изненадат подводницата, която беше потопила един от подопечните им кораби и беше повредила тежко друг. Руснакът вероятно беше сгрешил, като бе увеличил скоростта си. Може би инструкциите му бяха да следи конвоя и да предава данните за курса му на други подводници. Може би искаше да се приближи, за да нападне отново. Каквато и да беше причината, реакторните му помпи работеха и създаваха шум, който не можеше да се задържи в корпуса на подводницата. Перископът му беше вдигнат и това даде възможност на самолета и хеликоптера да го засекат с радарите си за наземен поиск. Хеликоптерът се намираше по-близо и пилотът му говореше с тактическия координатор на „Ориона“. Ако нещо не се объркаше, операцията щеше да мине като по учебник.