Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— А какво ще кажат за това нашите приятели в ефира?

— Предполагам, че ще бъде най-добре да разберем това веднага. — Едуардс погледна часовника си. Беше закъснял за свръзката с повече от два часа. Кучкарникът беше раздразнен.

— Защо не се обади толкова време?

— Току-що изминахме осем километра. Но вие може би предпочитате да си бяхме седели на предишното място, за да броим руснаците, които претърсват развалините. Слушай, човече, тук сме сами и това е малко страшничко, разбираш ли?

— Ясно, Хрътка. Е, ние имаме инструкции за вас. Имате ли карта на местността, в която се намирате?

— Потвърждавам, мащабът е едно към петдесет хиляди.

— Добре. Началниците искат да се придвижите към Графархолт. Там има един хълм. Заповедта е да се скатаете там и да чакате по-нататъшни инструкции.

— Слушай, Кучкарник, преди да продължим искам да ми кажеш какво да правим, ако Иван започне пеленгационни игрички и се опита да ни засече по радиопредаванията ни?

— Време беше да попиташ за това. Предавателят ти работи на кодирана едностранна вълна в UHF обхвата. Това означава, че разполага с хиляди канали, които сменя постоянно. Освен това, антената е дирекционна. По време на предаване гледай между вас и руснаците да има хълм. UHF излъчването може да бъде засечено само на много малко разстояние. Така че в това отношение би трябвало да бъдете в безопасност. Сега щастлив ли си?

— Ще ми помогне.

— За колко време можете да стигнете до хълма?

Едуардс погледна към картата. Разстоянието беше около седем километра. В мирно време можеше спокойно да се измине за два часа, въпреки че като се имаше предвид теренът, по-вероятно щяха да бъдат три или четири часа. Групата трябваше да изчака да се стъмни, да заобиколи няколко села… а и имаше още един проблем, за който трябваше да се мисли… — Най-малко дванадесет часа.

— Прието, Хрътка. Дванадесет часа. Става. Ще ви потърсим тогава. Нещо друго за отбелязване?

— Малко движение по пътя под нас. Няколко камиона, армейски, боядисани в зелено. Много лични автомобили с двойно задвижване. Не виждам бронирани машини.

— Добре. Не бързайте и умната. Задачата ви е да избягвате контакт и да докладвате. Ние ще бъдем тук, ако се нуждаете от нас. Край.

Комуникационният офицер в Кучкарника в северната част на Шотландия се облегна назад в стола си.

— Момчето изглежда доста нервно — отбеляза един разузнавателен офицер, докато отпиваше от чая си.

— Не става за SAS 28 28 Десантни отряди със специално предназначение във Великобритания (англ.). — Б.пр. , а? — попита друг.

— Да не избързваме — намеси се трети. — Той е умен, в добра физическа форма е и притежава самообладанието да се измъкне, когато обстоятелствата наложат това. Изглежда наистина е малко нервен, но това е разбираемо, като се има предвид в какво положение се намира.

Първият посочи към картата.

— Дванадесет часа, за да изминат толкова късо разстояние?

— А ти какво, по дяволите, очакваш от четирима души, които вървят през открита хълмиста местност, а край тях се мотае цяла дивизия десантчици в камиони и БМП-та, а и слънцето никога не залязва? — попита четвъртият. Той беше облечен в цивилни дрехи и бе бивш офицер от SAS, ранен тежко при изпълнение на служебния си дълг. — Ако това момче имаше малко здрав разум, щеше да се е изнесло още вчера. Психологическият му профил е доста интересен. Смятам, че ще се оправи без проблеми, ако успее да стигне до указания хълм.

Конвоят се беше разпръснал. Морис погледна екрана на радара. На него се виждаше широк кръг от кораби, които сега завиваха обратно на изток, за да се съберат отново. Един търговски кораб беше потопен, а друг бе повреден зле и бавно се отправяше на запад. Три фрегати се опитваха да открият подводницата, която бе извършила нападението. „Гелъри“ беше открила вероятен контакт и изстреля срещу него едно торпедо, но без резултат. Четири хеликоптера хвърляха хидроакустични буйове с надеждата отново да засекат контакта, а половин дузина хидролокатори претърсваха водата, но по всичко личеше, че подводницата беше успяла да се измъкне от ядосаните си преследвачи.

— Този ни даде прекрасен пример за подход към целта — отбеляза намусено тактическият офицер. — Единствената му грешка беше, че удари опашката на конвоя.

— Управлението му на огъня не беше чак толкова страхотно — каза Морис. — Според доклада са били засечени пет торпеда. Да приемем, че са били изстреляни по три цели. Две са улучили и потопили една от целите, третото поврежда своята. Останалите две просто не са улучили. Въпреки това не е зле като опит. Какво ли прави сега, а?