Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— На колко искаш да се обзаложим, че е била стара атомна лодка? — попита TAO. — Техните системи за управление на огъня не отговарят на съвременните стандарти, а самите лодки не могат да се движат много бързо, без да бъдат открити. Нашият приятел едва е успял да осъществи прехващането и успя да улучи два кораба. Когато конвоят се пръсна, той не е бил достатъчно бърз, за да преследва други цели, без да издаде местоположението си и е бил достатъчно умен, за да знае това.

— Тогава какво е направил? — попита ПЛБ.

— Бил е наблизо, когато е изстрелял торпедата. След това се, е вмъкнал между конвоя и е слязъл надълбоко. Използвал е за прикритие шума от корабите над себе си, след което спокойно се е отдалечил…

— На север. — Морис се наведе над екрана. — Повечето от търговските кораби тръгнаха на север, когато получиха заповедта за разпръскване. Подводницата сигурно също е тръгнала на север, като може да се е надявала да получи възможност за още една атака. С какво, според вас, си имаме работа?

— Разузнаването твърди, че в този район е имало три „Фокстрота“ и една „Ноември“, плюс може би още една атомна подводница. Онази, която потопихме, вероятно е била „Фокстрот“, защото не беше достатъчно бърза, за да проследи конвоя. — ПЛБ офицерът погледна нагоре. — Но „Ноември“ са достатъчно бързи за тази задача. Със сигурност си нямаме работа с нова атомна подводница. Ако беше така, тя нямаше да прекрати огъня толкова бързо. Можем да приемем, че е „Ноември“.

— Добре. Да речем, че се е придвижила на север с шест или седем възела, след което е завила на изток с надеждата утре отново да успее да ни ужили. Къде ще бъде в такъв случай?

— Точно сега… тук, сър — отвърна ПЛБ и посочи към една точка на петнадесет мили от фрегатата. — Не можем да я подгоним.

— Не, но можем да се ослушваме и да я засечем, ако се опита да настигне конвоя. — Морис се замисли. Конвоят щеше да променя основния си курс към едно-две-нула всеки час, за да се придвижи по на юг, далеч от внезапно нарасналата заплаха от страна на съветските бомбардировачи с голям обсег на действие. Корабите щяха да се нуждаят от време, за да се прегрупират отново и да заемат местата си. Това щеше да позволи на подводницата да мине напряко и да се приближи до целта си. Зигзагообразното движение на търговските кораби не им позволяваше да развият повече от шестнадесет възела. Една подводница от клас „Ноември“ можеше да се опита да се възползва от това. — Искам хидроакустиците да наглеждат особено внимателно този сектор. Нашият приятел може да се върне.

— Дали да не извикаме един P-3? — зачуди се TAO.

Морис поклати глава.

— Те трябва да останат пред конвоя, защото основната заплаха е все още пред нас. Нашето задължение е да подсигуряваме тила, поне докато не установим контакт със сигурност. Мисля, че подводницата ще последва конвоя, а може дори и да се покаже, за да изпрати доклад за контакта.

— Добри новини — каза офицерът от ВМФ. — Бомбардировачите ни докладват, че са потопили три авионосеца, два кръстосвача и два ескадрени миноносеца.

Алексеев и шефът му се спогледаха — сега с колегите им в сини униформи нямаше да може да се говори.

— Доколко е вярна тази оценка? — попита Главком-югозапад.

— Преди нападението бяха заснети четири самолетоносача. Следващото преминаване на спътника осем часа след атаката показа само един от тях. Два кръстосвача и два ескадрени миноносеца също липсваха. Освен това разполагаме и със сводки от разузнаването, в които се казва, че голям брой морскобазирани самолети се приземяват в бази на френската военноморска авиация в Бретан. Нашите подводници не успяха да осъществят контакт с формацията — по всичко изглежда, че една от тях е била потопена — но първата битка на военноморската ни авиация завърши с огромен успех. Ние ще затворим Атлантическия океан за вас, другари — предсказа капитанът.

— Това може и да се наложи — каза Алексеев, когато капитанът се оттегли.

Шефът му изръмжа утвърдително. Нещата в Германия не отиваха на добре. Съветските ВВС бяха понесли много по-големи загуби от планираните и това бе довело до значително изоставане в графика на наземната офанзива. По време на втория ден от войната, набелязаните за първия ден цели бяха постигнати само в една армейска зона, която в момента беше подложена на тежки контраатаки на двадесет километра източно от Хамбург. Загубите на Танкови войски бяха с петдесет процента по-високи от прогнозираните, а контролът на въздушното пространство беше застрашен и много от подразделенията докладваха, че въздушните атаки на противника са много по-масирани от очакваното. Едва половината от мостовете над Елба бяха заменени, а понтонните мостове не можеха да издържат на натоварванията, които можеха да понесат заменените от тях съоръжения. Натовските армии все още не бяха достигнали върха на боеспособността си. По въздуха все още пристигаха подкрепления от САЩ, които заемаха предварително определените си позиции. Първият съветски ешелон беше омаломощен, а по-голямата част от втория все още се намираше отвъд Елба.