Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Авионосецът навлизаше в пристанище Саутхемптън с помощта на влекачи, чиято работа се затрудняваше от десетградусовия крен на „Нимиц“. На борда му вече се намираха един старши ремонтен експерт от Кралския военноморски флот и началникът на кораборемонтната работилница „Воспър“. Те разглеждаха повредите и правеха списък с материалите, необходими за поправката на кораба. Капитан Свенсон гледаше подаването на швартовите въжета към швартовчиците, които щяха да подсигурят кораба. Толанд забеляза, че капитанът е ядосан. Петстотин души от екипажа му бяха загинали, триста бяха ранени, а преброяването на жертвите още не беше приключило. Най-много загуби бяха дали разчетите на палубата за излитане, тъй като двете съветски ракети бяха унищожили повечето от укритията им. Екипажът също трябваше да бъде попълнен, преди самолетоносачът да отплава отново.

— Толанд, ти заминаваш за Шотландия.

— Извинете, сър?

— Въздушното крило ще бъде разделено. Изтребителите и „Хоукай“ заминават на север. Иван систематично нанася удари по северната радарна линия на англичаните, а техните изтребители са били понатупани, докато са се опитвали да окажат помощ на норвежците. „Томкетите“ вече отлетяха, а ние ще стоварим ракетите им на дока, за да могат англичаните да ги прехвърлят на север. Искам да работиш съвместно с екипажите на изтребителите, за да оцениш какво е намислил да прави Иван с бомбардировачите си и може би да помогнеш на нашите момчета да очистят няколко от тези копелета. Засега щурмовите „птички“ ще бъдат прехвърлени към тактическите въздушни резерви на НАТО.

— Кога трябва да тръгна? — Толанд се сети, че няма никакъв багаж. Руските ракети се бяха погрижили за това. Първата му работа беше да телеграфира на семейството си, че е добре.

— Кучкарник, тук Хрътка. Какво стана преди малко? Край.

— Хрътка, разрешено ми е да ви уведомя, че току-що беше извършено нападение над Кефлавик.

— Без майтап! Един B-52 се разби точно върху проклетия ни хълм. Не каза ли на някого, че сме забелязали изтребители?

— Информацията беше каталогизирана като непотвърдена и не беше предадена на командването. Не съм участвал във вземането на това решение. Продължавай с доклада.

— Видях четири, повтарям, четири, едноместни съветски самолета с двойна опашна конфигурация. Не съм сигурен за модела, но имаха двойни опашки. Прие ли това?

— Прието, двойни опашки. Потвърди бройката.

— Едно-две-три-четири, Кучкарник. Не мога да ги накарам да минат на парад над главата ми. Но ако още веднъж изпратите тук бомбардировачи без ескорт, мистър, не хвърляйте вината върху мен.

— Имаше ли оцелели от разбития самолет, който си видял?

— Отрицателно. Не видях парашути, а и няма начин някой да е оцелял. На хоризонта видях експлозия, но не знам от какво. Какво направиха F-4?

— Не мога да ти кажа, Хрътка, но трябва да ти благодаря за информацията за зенитните батареи.

— Имаш ли инструкции за мен?

— Положението ви се преразглежда в момента. Ще ви се обадим след един час.

— Нека да са два, приятел. Ще трябва да се преместим по-надалеч, преди лошите момчета да пратят някой патрул насам. Край. — Морските пехотинци се бяха събрали около него с готови за стрелба оръжия и се оглеждаха за патрул, хеликоптер или и двете, които можеше да се движат към групата. Едуардс свали слушалките и прибра предавателя в раницата. — Страхотно, направо страхотно — измърмори той. — Да изчезваме оттук.

Те вече бяха пробягали цял километър от мястото на предишния си лагер и се отправиха право на изток към ненаселената пустош, която заемаше тази част от острова. Смит ги водеше по склоновете, а не по върховете и ридовете, където силуетите им щяха да се открояват на фона на проясняващото се небе. Вляво от тях имаше езеро, на чийто западен бряг имаше разположени множество къщи. Трябваше да внимават, защото не се знаеше кой може да ги забележи и да ги издаде. Те преминаха на бегом под главния далекопровод, завивайки на юг, за да поставят линията на хълмовете между себе си и по-голямата част от къщите на брега на езерото. Един час по-късно групата се намираше в лавовото поле Холмсхраун — невероятна сбирка от скали, надвиснала над една от двете основни транспортни артерии на Исландия, Магистрала 1. И в двете посоки по пътя се движеха автомобили и камиони, повечето от които превозваха войници.

— Какво ще правим сега, сър? — попита натъртено Смит.

— Ами, тук имаме добро прикритие, сержант. По дяволите, дори и на петдесет ярда човек трудно би ни забелязал в тези боклуци. Според мен трябва да изчакаме да се стъмни и да се придвижим на север от пътя. Там гъстотата на населението намалява — или поне така пише на картата. Отдалечим ли се от големите населени места, ще бъдем в относителна безопасност.