Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Торпедото работеше в режим на търсене, като използваше активния и пасивния си хидролокатор, за да открие целта си. Когато завършваше първата си обиколка, пасивните приемници в носа му засякоха кавитационния шум на „Фокстрота“ и насочиха торпедото към тях. Скоро вълните на активния хидролокатор отскачаха от кърмата на подводницата, докато тя подскачаше рязко наляво и надясно, опитвайки се да се измъкне. Торпедото автоматично премина в режим на непрекъсната хидроакустична атака и се насочи към целта.

Хидроакустиците на фрегатата и самолета знаеха най-добре какво става под водата. Пред очите им линиите на пеленгите на подводницата и торпедото започнаха да се приближават една към друга. Максималната скорост на „Фокстрота“ беше петнадесет възела, което правеше измъкването от движещото се с четиридесет възела торпедо почти невъзможно. Подводницата започна да изпълнява серия от резки завои, но торпедото не изоставаше от целта си. Първият му опит да я порази се оказа неуспешен. Торпедото премина на двадесет фута от корпуса и незабавно се обърна, за да опита отново. Капитанът на подводницата направи грешка. Вместо да продължи завоя си наляво, той зави в обратната посока, надявайки се да обърка торпедото. Само че тази маневра го постави точно пред него…

Когато взривната вълна достигна повърхността, екипажът на хеликоптера видя как водата подскача нагоре и започва да кипи.

— Имаме детонация на бойна глава — докладва пилотът. Няколко секунди по-късно системният оператор пусна един пасивен хидроакустичен буй. След по-малко от минута хидроакустиците започнаха да получават сигнали.

Подводницата умираше. Хидроакустиците чуха звуци от вкарване на въздух в резервоарите за баласт. „Фокстротът“ продължи да се движи напред, но витлата му все повече и повече се затрудняваха да преодоляват тежестта на водата, която нахлуваше в корпуса, и да изкарат ранената подводница на повърхността. Внезапно шумът от двигателите затихна. Две минути по-късно подводницата се намираше под критичната дълбочина и хидроакустиците чуха металическия писък на разкъсани от водното налягане вътрешни прегради.

— Тук „Блубърд“. Според нас целта е поразена. Можете ли да потвърдите? Край.

— Прието, „Блубърд“ — отвърна ПЛБ офицерът. — Отчетохме вкарване на въздух и звуци от разкъсване. Потвърждаваме унищожаването на целта. — Членовете на екипажа извикаха радостно, забравяйки за поведението, което трябваше да се спазва по време на дежурството в CIC.

— Добре! Една грижа по-малко. Ще ви дадем едно голямо подаване за тази цел, „Фарис“. Хидроакустиците и хеликоптерът ви свършиха добра работа. Край. — Самолетът увеличи скоростта си и се върна в патрулния си сектор пред конвоя.

— Подаване, как ли не! — изръмжа ПЛБ офицерът. — Контактът си беше наш. Ние можехме да му пуснем торпедото със същата лекота, с която го направиха те.

Морис го сръчка в рамото и се качи в лоцманската кабина.

Всички членове от екипажа на мостика бяха усмихнати. Скоро боцманът щеше да изрисува до вратата на лоцманската кабина половин силует на червена подводница. Те все още не бяха осъзнали, че току-що бяха станали съучастници в убийството на сто души, които не се различаваха по нищо от тях и чиито тела бяха смазани от огромното водно налягане в дълбините на Северния Атлантик.

— Какво е това? — извика един от вахтените. — Възможна експлозия откъм десния борд!

Морис грабна бинокъла си и изскочи през отворената врата. Вахтеният му показа посоката.

Стълб черен дим се издигаше към небето откъм страната на конвоя. Току-що още някой също беше поразил своята цел.

Толанд никога през живота си не беше виждал толкова много електрожени да работят на едно място. Под зоркия поглед на старпома и трима експерти по борба с повредите, матросите използваха електрожените, за да изрежат повредените части от палубата за излитане на самолетоносача и носещите стоманени греди. Внимателният оглед на повредите показа, че щетите бяха по-големи, отколкото се смяташе. Шест от огромните рамки под палубата за излитане бяха разрушени, като повредата засягаше още две палуби под тях. Една трета от хангарната палуба беше изгоряла. По-голямата част от тръбопроводната мрежа за зареждане на самолетите с гориво, както и всички асансьори за боеприпаси, трябваше да бъдат поправени. CIC беше разрушен напълно, а заедно с него и всички компютри и комуникационни устройства, които бяха необходими за управлението на кораба по време на бой. Системите на спирачните въжета трябваше да бъдат подменени изцяло. Главният търсещ радар беше унищожен. Списъкът продължаваше все в този дух.