Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Добре, „Блубърд“, намираме се на три мили от центъра на указания квадрант. Доложете позицията си.

— На две мили зад вас, Папа-Едно-Шест. Включвай!

Системният оператор свали капачката на радарния превключвател и премести ключа от позиция „Готовност“ в позиция „Активен“. Окаченият под носа на хеликоптера радарен предавател моментално започна да излъчва енергийни вълни.

— Контакт, имаме радарен контакт по пеленг едно-шест-пет, разстояние хиляда и сто ярда!

— Подгответе MAD оборудването! — Пилотът увеличи скоростта и се насочи към точката на контакта.

— И ние го засякохме — обади се тактическият оператор. Един старшина 1-ви клас бързо зареди едно торпедо, като установи първоначалната му дълбочина на търсене на сто фута.

Хеликоптерът включи предупредителните си светлини и в тъмнината се появиха мигащи червени лампички. Вече нямаше смисъл да се крият. Подводницата сигурно беше засякла радарното им излъчване и вероятно вече се опитваше да се скрие в дълбокото. За това обаче й беше необходимо повече време, отколкото имаше в действителност.

— Пусни димките! — извика системният оператор.

В тъмнината димът не се виждаше, но слабият зелен пламък на димката не можеше да бъде пропуснат. Хеликоптерът зави рязко наляво, давайки път на самолета, който сега се намираше само на петстотин ярда зад него.

Мощните прожектори на P-3C бяха включени и екипажът на самолета забеляза дирята, оставена от вече скрития под повърхността перископ на подводницата. Пилотът отбеляза, че MAD контактът беше дал вярното местоположение на целта още от първия път. Бомбените люкове на „Ориона“ се отвориха и торпедото падна към черната водна повърхност заедно се един хидролокаторен буй.

— Положителен хидроакустичен контакт, оценяваме го като подводница! — обяви един хидроакустик по вътрешната свръзка. Линиите на екрана му изглеждаха точно като сигнатурата на движеща се на висока скорост подводница от клас „Ноември“. Изстреляното торпедо вече се беше включило в режим на непрекъснат активен поиск. — Торпедото приближава бързо целта… Изглежда добре, Тако, приближава се… приближава се… сблъсък! — Звуковата — сигнатура на торпедото се сля с тази на подводницата и на каскадния екран се появи ярко петно. Операторът на „Ориона“ превключи хидролокатора от пасивен в активен режим и записа ехото от експлозията на бойната глава на торпедото. Звуците от витлата на подводницата спряха да се чуват, след което операторът регистрира шум от вкарване на въздух в резервоарите за баласт, който бързо изчезна, когато подводницата започна последното си потапяне в дълбините.

— Целта поразена, целта поразена! — извика радостно тактическият координатор.

— Потвърждавам поразяването на целта — каза Морис по радиото. — Добра работа, „Блубърд“. Бързо се справихте!

— Прието, „Фарис“. Благодаря ви, сър! Страхотна работа свършиха вашият хеликоптер и хидроакустиците ви. Току-що регистрирахте още едно подаване. По дяволите, капитане, ние би трябвало да летим с вас. Както изглежда, екшънът се разиграва само край вас. Край.

Морис отиде до ъгъла и си наля чаша кафе. Корабът му помогна да бъдат потопени две съветски подводници. Неговият TAO обаче не беше толкова ентусиазиран.

— Спипахме една шумна стара „Фокстрот“ и една „Ноември“, която направи голяма грешка. Мислиш ли, че я засякохме, защото е имала заповед да се движат след конвоя и да докладва?

— Може би — кимна Морис. — Ако Иван кара капитаните си да вършат такива неща… е, те обичат централното планиране и управление, но това бързо може да се промени, ако установят, че така губят повече лодки. Ние самите научихме този урок някога.

Маккафърти имаше контакт. Хидроакустиците му го следяха от един час, опитвайки се да различат случайните шумове от слабия сигнал на визуалните им екрани. Данните им бяха предавани към разчета за управление на огъня, който се състоеше от четирима души, надвесени над картографското табло в задната част на бойния център.

Маккафърти знаеше, че между екипажа вече бяха започнали да се носят слухове. Преди пускането на „Чикаго“ по вода в корабостроителницата беше избухнал пожар. След това подводницата беше изтеглена от Баренцово море в неподходящ момент. След това я нападна съюзнически самолет… дали пък „Чикаго“ не беше лодка кутсузлия, чудеше се екипажът? Старшините и офицерите щяха да се опитат да разсеят тези съмнения, но старшините и офицерите също вярваха в тях, защото всички моряци вярваха в късмета, който за подводничарите се беше превърнал почти в религия. Някога един известен адмирал беше казал: „Ако не сте късметлии, ние нямаме нужда от вас.“ Маккафърти беше чувал това изречение толкова много пъти. Засега той самият се бе оказал кутсузлия.