Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Капитанът се върна до картографското табло.

— Какво става?

— Няма голяма промяна в пеленга. Трябва да е доста далеч, капитане, може би в третата конвергентна зона. Разстоянието вероятно е осемдесет мили. Не е възможно да се приближава към нас. Ако беше така, отдавна щяхме да сме изгубили сигнала при излизането му от зоната. — Напрежението от операциите през изминалата седмица бе оказало влияние и върху старпома и това му личеше. — Ако трябва да направя предположение за източника, според мен той е атомна подводница. Вероятно е от шумните. Акустичните условия са доста добри, така че имаме три възможни конвергентни зони. Мога да се обзаложа, че и руската подводница прави същото, което правим и ние — патрулира предварително зададени й координати. По дяволите, може би също като нас и тя обикаля в кръг. С това могат да бъдат обяснени и минималните промени в пеленга.

Капитанът се намръщи. Това беше единственият истински контакт, който бяха засекли от началото на войната. Маккафърти се намираше близо до северния край на патрулната си зона, а целта вероятно се намираше малко отвъд границата на зоната. Да я преследва, означаваше да остави по-голямата част от сектора си незащитен…

— Да го пипнем — нареди Маккафърти. Десет градуса ляво на борд, нов курс три-пет-едно. Две трети напред.

„Чикаго“ бързо се обърна на север, ускорявайки до петнадесет възела максималната си „безшумна“ скорост. В такива случаи подводницата излъчваше много малко шумове. Рискът от засичане беше малък, защото дори и при тази скорост хидролокаторите й можеха да засекат цел на разстояние от пет до десет мили. Четирите й торпедни апарата бяха заредени с две торпеда Mk-48 и две противокорабни ракети „Харпун“. Ако целта беше подводница или кораб, „Чикаго“ можеше да се справи с нея.

— Подранил си, Хрътка — отговори Кучкарникът.

Едуардс седеше между две скали и се облягаше на трета, положил антената върху коляното си. Той се надяваше, че я е насочил в правилната посока. Според него руснаците бяха дислоцирани най-вече по бреговата ивица от Кефлавик до Рейкявик, доста по на запад от координата за връзка със спътника. Но под него имаше къщи и фабрики и ако някъде там долу руснаците бяха поставили пеленгаторен пост…

— Трябваше да се придвижим дотук, преди да стане твърде светло — обясни лейтенантът. Групата беше пробягала последния километър, защото слънцето вече изгряваше зад гърба им. Едуардс се успокояваше донякъде от факта, че морските пехотинци бяха по-запъхтени от него.

— Доколко е безопасна позицията ви?

— По пътя под нас се наблюдава движение, но ние се намираме доста далеч от него, може би на около една миля.

— Добре. Виждаш ли електроразпределителната централа на югозапад от вас?

Едуардс вдигна бинокъла си с една ръка, за да провери. На картата това място беше отбелязано като Артун. Там се намираха главните електрически трансформатори за енергийната мрежа в тази част на острова. Високоволтовите далекопроводи идваха от изток, а разпределителните кабели тръгваха във всички посоки от Артун.

— Да, виждам я.

— Как вървят нещата, Хрътка?

Едуардс щеше да каже, че всичко е страхотно, но се спря навреме.

— Кофти. Наистина кофти.

— Прието, Хрътка. Дръжте под око централата. Виждаш ли нещо около нея?

— Изчакай. — Едуардс сложи антената на земята и огледа мястото по-внимателно. А-ха! — Добре, забелязвам една бронирана машина, която се подава иззад ъгъла на западната страна. Трима… не, четирима въоръжени мъже се виждат в открития район. Не мога да видя нищо друго.

— Много добре, Хрътка. Сега поставете това място под наблюдение. Незабавно ни уведомете, ако се появят зенитни установки, а също и ако забележите още изтребители. Започнете да записвате колко камиони и войници виждате и накъде се отправят. Не забравяйте да записвате бройката. Ясно ли е?

— Добре. Да записваме и да докладваме.

— Точно така. Справяш се добре, Хрътка. Заповедите ви гласят да наблюдавате и докладвате — напомни му още веднъж Кучкарникът. — Избягвайте контакт. Ако видите вражески войници да се отправят към вас, изчезвайте незабавно. Не ни се обаждайте, просто се разкарайте от позицията си и докладвайте при първа възможност. А сега напуснете ефира за малко.

— Прието. Край. — Едуардс прибра предавателя в раницата. Вече можеше да прави това и със завързани очи.

— К’во става, лейтенант? — попита Смит.