Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Надявам се резултатите да са по-добри, отколкото при първата фаза, старче.

— Е, как вървят нещата тук? — обърна се Толанд към колегата си от Кралските военновъздушни сили. Малко преди да се качи на самолета си, Боб бе изпратил телеграма на Марта: „ДОБРЕ СЪМ. НА ПЛАЖ ЗА МАЛКО. ОБИЧАМ ТЕ.“

Той се надяваше, че така щеше поне малко да успокои страховете й. Новината за морската битка на самолетоносачите вероятно вече беше публикувана във вестниците.

— Можеше да бъде и по-добре. Изгубихме осем „Торнадо“, докато се опитвахме да помогнем на норвежците. Останали сме само с минималния брой самолети, необходими за защита на собствените ни инсталации, а Иван започна да атакува северните ни радарни постове. Съжалявам за случилото се с вашия самолетоносач, но трябва да кажа, че наистина много се радваме, че ще останете за малко при нас.

Прехващачите и радарните „птички“ на „Нимиц“ бяха разпределени между три бази на RAF. Екипите за наземна поддръжка все още пристигаха с транспортни полети и при ракетите се беше получил някакъв проблем, но всеки F-14 носеше пълен боен товар за една мисия и беше в състояние да използва ракетите „Спароу“ на RAF за презареждане. Базирани в наземни бази, изтребителите можеха да носят по-голям боен товар и повече гориво, което им осигуряваше по-голяма мощ. Екипажите им бяха в лошо настроение. Те бяха изразходвали ценните си ракети, за да стрелят по примамки, и при завръщането си при формацията бяха видели ужасните последици от тази си грешка. Общият брой на загиналите все още не беше уточнен, но едва двеста души от „Сайпан“ и хиляда от „Фох“ бяха успели да се спасят. По броя на жертвите тази битка представляваше най-кървавата загуба в историята на американския военноморски флот, в която бяха загинали хиляди, без да бъде улучен нито един противник. Единствено двадесетгодишните френски „Крусейдъри“ бяха успели да направят онова, в което прехвалените F-14 се бяха провалили, като бяха поразили осем съветски бомбардировачи Ту-22.

Толанд присъства на първия инструктаж на американските пилоти, който беше проведен от английски офицери. Летците изтребители бяха напълно безмълвни и Боб се затрудни в определянето на настроението им. Никой не се шегуваше. Никой не подхвърляше забележки шепнешком. Никой не се усмихваше. Те знаеха, че грешката не беше тяхна, че отговорността не беше тяхна, но това сякаш нямаше значение. Пилотите бяха потресени от случилото се с техния кораб.

Толанд не правеше изключение. В съзнанието му неизменно се явяваше картината на десетсантиметровата стоманена палуба за излитане, огъната нагоре като парче целофан, открила под себе си черна пещера на мястото, на което някога се бяха намирали хангарите. Той не можеше да забрави редиците найлонови чували, в които лежаха телата на матроси и офицери, загинали на борда на най-мощния боен кораб…

— Командир Толанд? — Един редник го потупа по рамото. — Последвайте ме, ако обичате. — Двамата се отправиха към оперативния център. Боб веднага забеляза, че се подготвя ново нападение. Оперативният командир имаше чин капитан и даде знак на Толанд да се присъедини към него.

— Един полк, може би дори по-малко. Един от вашите EP-3 души там горе и е уловил предаванията им по радиото по време на презареждането им с гориво на север от Исландия. Според нас ще се насочат към някой от тези конвои.

— И вие искате „Томкетите“ да ги причакат по обратния им път? Координацията във времето ще бъде много трудна.

— Изключително. Има и още едно усложнение. Те ще използват Исландия като навигационна точка и безопасен сборен пункт. Известно ни е, че Иван е дислоцирал изтребители на острова, а последните сведения показват, че руски изтребители излитат от тези две исландски писти.

— Да не би източникът на тези сведения да се нарича Хрътка?

— О, вече сте чул за него? Да.

— Какви са изтребителите?

— Според вашето момче са с двойни опашки. Могат да бъдат МиГ-25, 29 или 31.

— МиГ-29 — каза Толанд. — Останалите са прехващачи. Нашите бомбардировачи не са ли успели да ги огледат? — На инструктажа, от който току-що беше излязъл, бе докладвано за мисията на ВВС срещу Кефлавик. Още една страхотна новина за повдигане на бойния дух на личния състав.

— Очевидно не са ги огледали добре, а и на външен вид те си приличат много. Съгласен съм, че най-вероятно са МиГ-29, а и най-разумното нещо от гледна точка на руснаците е да дислоцират изтребители, които да прокарат безопасен коридор за техните бомбардировачи.