Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Контакт! Регистрираме радар „Биг Бълдж“ по пеленг нула-нула-девет. Силата на сигнала е малка.

— Дано да не ни откриеш, копеле — промълви тактическият офицер.

— Не се надявай много на това — каза Морис. — Предайте данните на командира на ескорта.

Съветският разузнавателен самолет се движеше на юг, като използваше радара си само за две минути на всеки десет, докато приближаваше конвоя. Скоро малко по на запад беше засечен още един такъв самолет. Картографските екипи прецениха местоположението им и веднага след това по спътниковата връзка беше изпратена спешна молба за помощ до CINCLANTFLT в Норфолк. Съобщението беше прието; десет минути по-късно беше получен отговорът, в който се казваше, че помощта не може да бъде осигурена.

Оръдията на „Фарис“ бяха приведени в готовност за бой. Ракетната система за защита от малоразмерни цели и радарното оръдие „Гатлинг“ на кърмата бяха включени в режим готовност. Радарните оператори в CIC седяха по местата си и нервно опипваха превключвателите си, докато слушаха рапортите от ESM и от време на време хвърляха по един поглед към тактическия екран.

— Досега и двамата вероятно са ни засекли.

Морис кимна.

— Сега ще дойдат и бомбардировачите.

Капитанът се сети за битките, който бе изучавал във Военноморската академия. В началото на Втората световна война японците имали въздушно превъзходство, а германците използвали самолети „Кондор“ с голям радиус на действие, за да заобикалят конвоите, предавайки местоположението им по радиото на всички заинтересовани страни, а съюзническите флотилии не можели да направят нищо. И сега, след четиридесет години, същата тактическа обстановка се повтаряше? Капитанът не беше очаквал, че някога щеше да се озове в същото положение. Морис си помисли, че това е абсурдно. Абсурдно и ужасяващо.

— Имаме визуален контакт с „Беър“, малко над хоризонта на две-осем-нула — обяви говорителят.

— Целеуказател, използвай оптиката си, за да проследиш целта при кърмата — нареди веднага тактическият офицер. После погледна към Морис. — Може би ще прелети достатъчно близо, за да стреляме по него.

— Засега не включвайте радарите. Ако руснакът не внимава, може да се натъкне на ракетната преграда на някой от нашите.

— Няма начин да е толкова тъп.

— Ще се опита да оцени отбранителните способности на конвоя — каза тихо Морис. — Засега не може да направи това визуално. За известно време единственото, което ще вижда, ще бъдат няколко подскачащи силуета с килватери зад тях. Не е лесно да се идентифицира кораб от борда на самолет, мистър. Да видим докъде се простира любопитството на този тип…

— Самолетът току-що промени курса си — обяви говорителят. — Завива на изток от нас.

— Въздушна акция откъм десния борд! Пълен напред! Нов курс едно-осем-нула — заповяда незабавно Морис. Той зави на юг, за да подмами разузнавателния самолет към ракетните кораби. — Включете радара. Оръжията за стрелба! Открийте огън, когато влезе в обсега.

„Фарис“ се наклони рязко наляво, докато променяше курса си. Куполът на носовото му 125-мм оръдие се завъртя по посока на часовниковата стрелка, докато корабът прекарваше кърмата си пред пеленга на целта. Веднага щом оръдейният купол беше открит, радарите за насочване на огъня му дадоха решение за целта и дългоцевното оръдие се издигна на тридесет градуса и захвана целта. Куполът на системата за защита от малоразмерни цели в задната част на кораба направи същото.

— Целта се намира на тридесет хиляди фута, разстояние петнадесет мили и намалява.

Командващият ескорта все още не беше разрешил пуск на ракета. По-добре щеше да бъде руснаците да стрелят първи, преди да разберат какво има пред тях. Данните от сражението на авионосната група вече бяха предадени на целия флот. Големите съветски ракети въздух-земя не бяха трудни за унищожаване, защото се насочваха право към целите си, въпреки че бяха много бързи и трябваше да се реагира светкавично. Командващият сметна, че съветският разузнавателен самолет все още извършва оценка на целите и не знае каква е силата на ескортиращите конвоя кораби. Колкото по-дълго останеше в неведение, толкова по-добре щеше да бъде, тъй като бомбардировачите не можеха да се мотаят твърде дълго на такова голямо разстояние от базите си. А ако руснакът приближеше още малко…

— Огън! — извика TAO.

Оръдейната установка на „Фарис“ беше превключена на автоматичен режим на стрелба и започна да изстрелва по един снаряд на всеки две секунди. Самолетът се намираше малко извън обсега й и шансовете да го свалят бяха малки, но поне можеха да го посплашат малко.