Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Трябва да го преместим. Някъде нависоко, много високо. Няма да ни доставят въздушнопреносим радар и ако не подобрим системата си за радарно предупреждаване, тези нисколетящи самолети ще ни видят сметката. Намерете подходящ хълм. Какви са повредите на базата?

— Бомбичките са направили много малки дупчици в пистите. Ще ги закърпим за два часа. Загубата на контролната кула ще намали способността ни да управляваме голям брой самолети. С прекъсването на електричеството загубихме и способността си да пренасяме гориво по тръбопровода, а вероятно и местната телефонна централа е извън строя. — Той сви рамене. — Можем да се нагодим към новата обстановка, но въпреки това те ни създадоха голямо неудобство. Има твърде много работа за вършене, а хората ни са твърде малко. Трябва да разпръснем изтребителите и да уредим алтернативен начин за доставка на гориво. Следващата им цел ще бъдат складовете за гориво.

— Да не се очаква всичко това да бъде лесно, другарю? — Полковникът погледна към двете димящи клади, които само преди тридесет минути бяха представлявали два бомбардировача Ту-22 „Бекфайър“. Повреденият „Беър“ кацаше в момента. — Американците дойдоха в най-подходящия за тях момент. Спипаха ни точно когато моите изтребители ескортираха група бомбардировачи край северния бряг. Вероятно са извадили късмет, но аз не вярвам в късмета. Искам сухопътните части да проверят за наличие на вражески войници край летищата, както и да се увеличат мерките за сигурност. Аз… какво, по дяволите, е това?

На по-малко от двадесет фута върху бетона пред тях лежеше една касетъчна бомбичка „Рокай“. Майорът взе едно пластмасово флагче от джипа си и го постави до бомбичката.

— Американците са програмирали някои от тези бомбички за забавено действие. Хората ми вече претърсват района за такива боеприпаси. Успокойте се, другарю, всичките ви изтребители се приземиха без проблеми. Определените за разпръскването на самолетите ви площи са чисти.

Полковникът отстъпи няколко крачки назад.

— Какво ще правите с тези бомби?

— Вече сме упражнявали действия в подобни ситуации. Ще използваме специален булдозер, за да ги изринем встрани от настилката. Някои ще се взривят по време на изриването, а някои не. Онези, които не се взривят, ще бъдат детонирани от снайперист.

— Кулата?

— Там имаше трима дежурни. Добри професионалисти. — Майорът отново сви рамене. — Сега трябва да ме извините. Имам работа за вършене.

Полковникът хвърли още един поглед към бомбичката, преди да се отправи към изтребителите си. Беше подценил майора.

— На хълма ни има светлина — каза Гарсия. Всички се хвърлиха по очи на земята. Едуардс залегна до сержанта.

— Някакво копеле току-що запали цигара — отбеляза кисело Смит. Той беше изпушил последната си цигара преди няколко часа и сега много му се искаше да запали. — Сега разбирате ли защо винаги си носим боклуците с нас?

— Нас ли търсят?

— Би трябвало. Това нападение беше доста добро и руснаците ще се запитат дали някой не е помогнал на нашите самолети? Учудвам се, че не направиха това по-рано. Предполагам, че са имали други грижи.

— Мислиш ли, че могат да ни видят? — Тази мисъл изобщо не се харесваше на Едуардс.

— От две мили? Твърде е тъмно за това, а и щом си позволяват да пушат, значи не са много внимателни. Успокойте се, господин лейтенант. Не е чак толкова лесно да бъдат намерени четирима души. На този остров има твърде много хълмове, които трябва да бъдат проверени. Но ние ще трябва да внимаваме накъде вървим. Имам предвид да се държим далеч от хребетите. Дори ако разполагат с прибори за нощно виждане, пак ще им бъде доста трудно да ни забележат, ако се придържаме към долините. Да тръгваме, момчета, и не се показвайте много.

Един търговски кораб все още гореше. Екипажът му го бе напуснал преди два часа, но корабът все още гореше на западния хоризонт. „Още загинали“, помисли си Морис. Само около половината от членовете на екипажите бяха успели да се спасят, а конвоят не разполагаше с време за по-обстойна спасителна операция. Конвоят беше отпътувал без специализиран спасителен кораб в състава си. Хеликоптерите бяха измъкнали много от моряците от водата, но повечето от тях все още бяха необходими за лова на подводници. Морис държеше в ръката си телеграма, в която се казваше, че базираните в Лайес „Ориони“ бяха открили и вероятно унищожили една ракетна подводница от клас „Ехо“, която им се бе изпречила на пътя. Новината беше добра, но разузнавателните сводки твърдяха, че в района имаше още две такива подводници.