Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Ето! — посочи Морис. — Термопластът е много по-силен сега и нашият приятел се възползва от това. Той се придържа извън дълбокия канал, като вероятно спринтира над пласта вместо под него, както очакваме ние. Добре…

Хеликоптерите продължиха да хвърлят буйове, които засичаха за кратко подводницата и след това я изгубваха. Целта се движеше на юг, право към „Фарис“. Морис изчака десет минути.

— CIC до мостика, ляво на борд, нов курс нула-нула-едно — нареди Морис, насочвайки кораба си към предполагаемата позиция на подводницата. Фрегатата се движеше тихо върху спокойните води със скорост пет възела. Екипът в CIC наблюдаваше как показанията за курса върху задната преграда на отделението бавно се променяха.

Тактическият екран беше безполезен. Компютърът беше объркан от множеството кратки предавания от буйовете, повечето от които и без това сигурно бяха фалшиви сигнали, и генерираната от него позиция на подводницата покриваше район от сто квадратни мили. Морис се приближи до картата в кърмовия ъгъл на отделението.

— Според мен е някъде тук — чукна той с пръст върху картата. — Забележки?

— И стои в плиткото? Това противоречи на доктрината — отбеляза ПЛБ офицерът. Съветските подводници бяха длъжни да се придържат към установената доктрина, твърдяха сводките на флотското разузнаване.

— Сега ще разберем. Търсене в „Янки“-обхвата.

ПЛБ офицерът моментално предаде заповедта. „Янки“ търсене означаваше да се включи активният хидролокатор на подводницата и да се започне облъчване на водата, за да бъде открита подводницата. Морис поемаше голям риск. Ако подводницата наистина се намираше толкова близо, колкото предполагаше капитанът, той щеше да разкрие местонахождението на кораба си и можеше да бъде нападнат от нея с ракети, с които неговите отбранителни системи едва ли щяха да успеят да се справят. Хидроакустикът наблюдаваше напрегнато екрана си. Хидролокаторният лъч прочесваше района от изток към запад и първите пет оборота не показаха нищо. Шестият изрисува на екрана едно ярко петно.

— Контакт — положителен хидроакустичен контакт по права линия, разстояние единадесет хиляди и шестстотин ярда. Вероятно е подводница.

— Очистете го — нареди Морис.

Ракетата ускорител с твърдо гориво на ASROC системата включи двигателя си, който я изстреля далеч от кораба, оставяйки зад нея следа светлосив дим. Горивото й изгоря за три секунди. На хиляда фута над водата торпедото се отдели от ускорителя и падна към водата, забавено от спирачния си парашут.

— Целта промени курса си, сър — предупреди хидроакустикът. — Подводницата завива и увеличава скоростта си. Аз… ето я и рибата, вече е във водата и търси целта. Падна доста близко.

Тактическият офицер не обръщаше внимание на всичко това. Три хеликоптера се приближаваха към координатите на целта. Възможността торпедото да не улучи, беше голяма и сега задачата им беше да не изпуснат контакта. Тактическият офицер нареди десен завой, при което буксирният хидролокатор се насочи към подводницата, която сега се движеше бързо, за да избяга от торпедото и емитираше силен шум. Първият хеликоптер пристигна в указания сектор и хвърли един буй.

— Две витла и кавитационни шумове. Звучи като „Чарли“ на пълна скорост, сър — обяви един старшина 1-ви клас. — Мисля, че торпедото го е захванало.

Торпедото превключи от режим търсене и ослушване в режим постоянно търсене и се втурна надолу след отдалечаващата се подводница. То изгуби целта си за малко, докато тя преминаваше през термалния пласт, след което я захвана отново, навлезе в по-студената дълбока вода и започна бързо да скъсява разстоянието. Подводницата изстреля шумов генератор, но той не се включи. Втори шумов генератор бе зареден за изстрелване, но вече беше твърде късно. Торпедото се заби в лявото витло и се взриви.

— Браво! — извика един старшина 1-ви клас от хидроакустичния екип. — Имаме детонация на бойна глава. Улучихме копелето!

— Регистрирахме сблъсък. Имаме детонация — потвърди един от хеликоптерите екипажи. — Изчакайте. Двигателите на целта все още работят… регистрираме допълнителни двигателни шумове… дрънчене. Изпускане на въздух — той пълни резервоарите си с въздух. Изкачва се, целта се изкачва. Виждаме мехурчета на повърхността. По дяволите, ето я!

Носът на съветската подводница се появи над водата на шест мили от фрегатата. Три хеликоптера заобиколиха повредената подводна лодка, а „Фарис“ се придвижи на север, за да се приближи до целта, насочил към нея 125-мм си оръдие. Последната мярка не беше необходима. Предният люк се отвори и от него започнаха да излизат хора. На крилото се появиха други и започнаха да скачат зад борда, докато двигателите на подводницата се пълнеха с вода. Общо десет души успяха да напуснат подводницата, преди корпусът й да се плъзне обратно в дълбините. Още един се появи на повърхността след няколко секунди и това беше всичко.