Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Първите пет снаряда експлодираха на около миля пред „Беъра“, но следващите три се взривиха по-близо до него, единият от тях само на двеста ярда от лявото му крило. Съветският пилот инстинктивно зави надясно, за да избегне огъня. Това беше грешка. Той не знаеше, че най-близката редица „търговци“ бяха всъщност ракетни кораби.

Няколко секунди по-късно бяха изстреляни две ракети и руснакът незабавно се стрелна надолу, за да им се изплъзне. Зад него остана облак диполни отражатели, докато машината се насочваше право срещу „Фарис“, което даде на фрегатата още една възможност да порази целта. Оръдието на „Фарис“ изстреля двадесет снаряда по приближаващия самолет. Два от тях изглежда се взривиха достатъчно близо до бомбардировача, за да го повредят, но без видим резултат. Белите корпуси на ракетите се устремиха към целта, оставяйки зад себе си диря от сив пушек. Едната ракета се взриви в облака диполни отражатели, но втората експлодира само на сто ярда от съветския самолет. Бойната й глава се пръсна, изпращайки във въздуха хиляди шрапнели и няколко от тях разкъсаха лявото крило на руснака. Огромният турбовитлов самолет изгуби мощност в единия си двигател, преди пилотът му да успее да овладее машината малко извън обсега на отбранителните системи на фрегатата. „Беърът“ се насочи на север, оставяйки зад себе си следи черен дим.

Другият разузнавателен самолет остана извън обсега на всички кораби. Командващият нападението току-що беше научил урок, който щеше да предаде на полковия си разузнавателен офицер.

— Включват се още радари. Облъчване отгоре! — предупреди ESM техникът. — Преброявам десет… бройката се увеличава. Четиринадесет… осемнадесет!

— Радарни контакти, пеленг нула-три-четири, разстояние едно-осем-нула мили — обяви операторът на радара за въздушен поиск. — Преброявам четири цели, вече са пет… шест цели. Курс две-едно-нула, скорост шестстотин възела.

— Ето ги и бомбардировачите — каза TAO.

— Радарен контакт! — беше следващото повикване. — Вампир! Вампир! Засичам изстреляни ракети.

Сърцето на Морис се сви. Всички ескортни кораби включиха радарните си предаватели. Ракетните кораби насочиха зенитните си ракети срещу приближаващата заплаха. Но „Фарис“ не вземаше участие в тази игра. Морис нареди пълен напред, завивайки на север, за да се измъкне от вероятната прицелна зона на съветските ракети.

— Бомбардировачите се връщат. „Беърът“ остава на мястото си. Засичаме радиообмен. Изстреляните ракети са двадесет и три. Пеленгът на всички цели се променя — каза TAO. — Всичките се насочват към конвоя. Изглежда, че сме в безопасност.

Морис чу как екипажът на CIC едновременно си пое дълбоко дъх. Той самият наблюдаваше радарния екран с малко облекчение. Ракетите идваха от североизток и ракетните кораби се придвижваха натам, за да ги посрещнат. Конвоят получи заповед да се разпръсне и търговските кораби започнаха да се отдалечават от центъра на прицелната зона. Това, което последва, наподобяваше донякъде военна компютърна игра. Девет от двадесет и трите съветски ракети преминаха през баража на зенитно-ракетните комплекси устремиха се срещу конвоя и улучиха седем търговски кораба.

И седемте кораба бяха потопени. Някои се разпаднаха моментално под огромната взривна сила на еднотонните бойни глави. Други успяха да се задържат на повърхността достатъчно дълго, за да могат екипажите им да се спасят. Конвоят бе напуснал Делауеър с тридесет кораба. Сега бяха останали само двадесет, а до Европа оставаха още почти хиляда и петстотин мили океан.

Горивото на два Ту-22 намаля и те решиха да кацнат в Кефлавик. Зад тях се придвижваше повреденият „Беър“. Той кръжеше над Рейкявик, изчаквайки бомбардировачите да освободят пистата. Едуардс докладва за него като за витлов самолет с повреден двигател. Слънцето се намираше ниско над северозападния хоризонт и хвърляше златисти отблясъци от корпуса на съветския разузнавателен самолет.

— Остани в ефир, Хрътка — нареди Кучкарникът. Три минути по-късно лейтенантът разбра защо.

Този път нямаше самолети за подавяне на радиолокационните станции, които да предупредят Съветите. Осем FB-111 прелетяха ниско над скалите на юг от хълмистия център на острова и преминаха над дъното на долината Селя, групирани по двойки. Сиво-зелената им камуфлажна боя ги правеше почти невидими за кръжащите над тях изтребители. Водещата двойка се отправи право на запад, последвана на половин миля от втора двойка. Останалите четири самолета завиха на юг край връх Хус.