Патриция Корнуэлл - Червена мъгла

— Добре е.

Отново се съсредоточавам върху нея. Чудя се дали съм пропуснала нещо. Как изобщо заговорихме за спасената хрътка?

— Все още ли е при вас? — поглежда ме тя.

— Да.

— Радвам се. Той е добро куче. Но те всички са такива. Знам, че Катлийн не искаше да го повери на случаен човек и се надява да го прибере, когато излезе.

— Когато излезе? — питам объркано.

— Дон осинови Сок, защото Катлийн не искаше да го вземе никой друг. Ужасно много обича животното — обяснява ми Тара. — Признавам, че е добра към животните. А това би трябвало да ви наведе на мисълта, че те двете имат връзка. Съюз. Катлийн и Дон. Разбира се, Катлийн ще иска да повярвате в обратното, както скоро ще узнаете. Откакто съм директор, Дон посещава майка си около четири пъти годишно и внася пари в затворническата й сметка. Вече спря, разбира се. Двете си пишеха, но полицията изземваше писмата. Това обаче не им пречи да общуват и сега — една затворничка пише на друга. Но вероятно знаете всичко това.

— Няма откъде да го знам.

— Катлийн лъже за това сега, когато Дон има неприятности. Не иска да я смятат за виновна поради близките им отношения. Особено човек, който може да й помогне. Например вие. Или важен адвокат. Катлийн ще каже онова, което смята, че е полезно за нея.

— Какво имахте предвид с думите „когато излезе“? — повтарям въпроса си.

— Знаете, че в наши дни всеки е осъден по грешка — отговаря тя.

— Нямах представа, че някой може да си мисли така за Катлийн Лоулър.

— Тя няма да си върне Сок, освен ако той не доживее до дълбоки старини — казва Тара Грим, сякаш тя лично ще се погрижи за това. — Радвам се, че е при вас. Ще ми бъде неприятно, ако едно от спасените и обучени от нас кучета отново се окаже бездомно или попадне в лоши ръце.

— Мога да ви уверя, че Сок никога няма да е бездомен или в лоши ръце.

Никога не бях виждала животно, което да е толкова привързано към мен и да ме следва навсякъде като сянка.

— Повечето ни хрътки са от състезателната писта в Бирмингам. Оттам дойде и Сок — обяснява ми тя. — Пенсионират ги, а ние ги вземаме, за да не ги приспят завинаги. Хубаво е да се напомня на затворничките, че животът е дар от Бога, а не право. Може да бъде отнет или даден. Когато взехте Сок, не знаехте, че принадлежи на Дон Кинкейд, нали?

— Той беше в задната стаичка в една неотоплена къща в Сейлъм през зимата и нямаше храна.

Директорката може да разпитва, колкото си иска. Не възнамерявам да споделям кой знае какво с нея.

— Взех го у дома, докато решим какво да правим с него.

— А после Дон се е появила, за да го вземе — обажда се Тара. — Дошла е в къщата ви онази нощ, за да си вземе кучето.

— Интересно откъде сте чули това — отговарям и се чудя откъде ли й е хрумнала подобна абсурдна идея.

— Вашият интерес към Катлийн е загадка за мен — казва тя. — Не смятам, че е най-разумният ход за човек във вашето положение. Споделих това с господин Бразо, но той, естествено, не пожела да ми обясни истинския ви мотив за срещата с Катлийн. Нито пък защо сте толкова мила с нея.

Нямам представа за какво говори.

— Ще бъда откровена — казва директорката. — В определени часове през деня затворничките, които имат привилегията да ползват имейл, получават достъп до компютърната зала. Всичко, което изпращат и получават, минава през имейла на затвора, който се наблюдава внимателно; има и филтри. Знам, че тя ви е писала през последните месеци.

— Значи знаете също, че така и не й отговорих.

— Наясно съм с всички връзки на затворничките с външния свят, независимо дали става дума за имейли или обикновени писма по пощата.

Тара замълчава, сякаш изреченото от нея би трябвало да означава нещо за мен.

— Мисля, че имам представа какво целите и защо се отнасяте приятелски с Катлийн. Искате информация. Това, което би трябвало да ви интересува, е кой наистина стои зад поканата на Катлийн. И какво иска този човек. Сигурна съм, че господин Бразо ви е разказал за всички проблеми, които имаше Катлийн.

— Предпочитам да ги чуя от вас.

— Изнасилвачите на деца никога не са били популярни в затворите — изрича тя бавно и замислено. — Катлийн беше излежала присъдата си, когато аз дойдох тук. И след като излезе за първи път, се забърка в безброй каши. Излежа шест различни присъди, всичките тук, защото очевидно не се отдалечава от Атланта, когато излезе от затвора. Престъпления, свързани с наркотици, а последната й присъда бе за убийството на тийнейджър, който имал нещастието да минава с мотопеда си през кръстовището, точно когато Катлийн Не спряла на знака стоп. Двайсетгодишна присъда, а тя трябва да излежи осемдесет и пет процента от нея, преди да получи право на помилване. Ако някой не се намеси, тя вероятно ще прекара остатъка от живота си тук.