Патриция Корнуэлл - Червена мъгла

— Тя провежда разследване, чиито подробности не знам и не би трябвало да знам — казва Тара за известната началничка на отдела по сексуални престъпления в прокуратурата в Манхатън. — Има големи планове и настоява нищо да не достигне до медиите или до когото и да било. Беше ми неудобно да спомена това пред адвоката ви. Но се сетих, че сигурно така или иначе знаете, че Джейми Бъргър се интересува от нашия затвор.

— Не знам абсолютно нищо за разследването й — отвръщам, като внимавам чувствата ми да не се изпишат на лицето ми.

— Изглежда, казвате истината — отбелязва Тара, а в очите й проблясват предизвикателство и негодувание. — Явно това е нова информация за вас. Не обичам хората да ми казват, че за нещо има определена причина, а тя да е съвсем различна. Не бих искала да мисля, че посещението ви при Катлийн Лоулър е хитрост, за да прикриете интереса си към друг човек, за когото съм отговорна в затвора. Или че всъщност сте тук, за да подпомогнете разследването на Джейми Бъргър.

— Не участвам в нейните действия.

— Може и да участвате, но без да знаете.

— Не мога да си представя как посещението ми при Катлийн Лоулър може да има нещо общо с това, което прави Джейми.

— Сигурно знаете, че Лола Дагет е една от нашите — казва Тара.

Изречението й е доста странно. Звучи, сякаш една от най-страшните затворнички тук е ценна придобивка, като спасена хрътка или специално растение, култивирано в оранжерията.

— Доктор Кларънс Джордан и семейството му шести януари 2002, тук, в Савана — продължава тя. — Нападение в дома им посред нощ. Само дето мотивът не е, бил грабеж. Очевидно, убийството е било извършено заради самото убийство. Намушкала ги в леглата им, с изключение на малкото момиченце. То било преследвано надолу по стълбите и стигнало до външната врата.

Спомням си как съдебният лекар, доктор Колин Дънгейт, представи случая пред Националната асоциация на съдебните лекари на ежегодната конференция в Ел Ей преди няколко години. Много се говореше за това какво всъщност се е случило в луксозния дом на жертвите и как убиецът е проникнал там. Престъпникът си направил сандвич, пил бира и използвал тоалетната, без да пусне водата. Тогава останах с впечатлението, че местопрестъплението повдига повече въпроси от тези, на които е отговорено, а и уликите сякаш се опровергават една друга.

— Лола Дагет е заловена, докато перяла окървавените си дрехи. А после дрънкаше неуморно лъжи — съобщава ми Тара. — Наркоманка с проблеми с гнева и дълга история за злоупотреби и неприятности със закона.

— Според мен теорията е, че е възможно участието на повече от един човек — отговарям.

— Теорията тук е, че правосъдието си е свършило работата, а тази есен Лола ще отговаря пред Господ.

— ДНК, или пък бяха отпечатъците, така и не били идентифицирани. — Започвам да си припомням подробностите. — А това говори за възможност да е имало повече от един убиец.

— Това беше и нейната защита. Единствената що-годе вероятна история, която адвокатите й измислиха, за да обяснят как така кръвта на жертвите е била по дрехите й, ако тя не е извършила престъплението. Затова измислиха въображаем съучастник. И Лола се опита да прехвърли вината върху него — казва Тара и ме извежда навън в коридора. — Не бих искала да си представям Лола, пусната на свобода сред хората. А това е възможно, въпреки че обжалванията й приключиха. Поръчани са нови криминологични проби на уликите — нещо, свързано с ДНК.

— Ако това е вярно, тогава сигурно полицията и съдът имат основателна причина — отговарям и поглеждам към пропускателния пункт, където стоят пазачите и си говорят. — Не мога да си представя, че ФБР, полицията, прокуратурата или съдът ще допуснат нови тестове на уликите, освен ако нямат основателна причина за това.

— Предполагам, че е възможно да отменят присъдата й. Също така е възможно и други да излязат по-рано заради добро поведение. И тук ще настъпи едно страхотно бягство от затвора.

Очите на директорката са ледени, а блясъкът в тях говори за неприкрит гняв.

— Работата на Джейми Бъргър не е да измъква хора от затвора — отговарям.

— Струва ми се, че сега точно това й е работата. Тя не идва само на светски посещения в „Браво“.

— Кога е била тук Джейми?

— Чух, че имала жилище в Савана. Нещо като тайно скривалище — подхвърля небрежно тя, сякаш не обръща внимание на клюки, но аз съм убедена, че има нещо повече.

Ако Джейми е идвала тук, за да разпитва осъдена на смърт, не го е направила, без да премине същите процедури като мен сега. Първо е дошла при Тара Грим. „Светски посещения“ звучеше като повече от една визита тук. Скривалище от какво и с каква цел? Изглежда изключително нетипично за нюйоркската прокурорка, която познавах.