Патриция Корнуэлл - Червена мъгла

— И кой може да се намеси?

— Познавате ли лично Къртис Робъртс? Адвокатът от Атланта, който се обади на вашия адвокат, за да ви покани тук?

— Не.

— Според мен другите затворнички не знаеха за първата присъда на Катлийн за сексуално насилие над дете, преди вашите случаи в Масачузетс да се появят в новините — казва тя.

Не помня Катлийн Лоулър да се е появявала в новините. Обяснението, което ми дадоха за прехвърлянето й в „Браво“, беше, че вбесила останалите затворнички.

— Някои от тях решили да й дадат урок заради онова, което е причинила на убития ви колега, когато бил още малък — добави Тара.

Сигурна съм, че забранената връзка на Катлийн Лоулър с Джак Филдинг не е била спомената в новините. Щях да знам. Ленард Бразо също не го спомена. Според мен не е вярно.

— Това, в добавка към момчето с мотопеда, прегазено от нея в пияно състояние. Тук има много майки, доктор Скарпета. А и баби. Дори няколко прабаби. Повечето затворнички имат деца. И не търпят никого, който е навредил на дете — продължава тя с бавен, тих глас, твърд като стомана. — Дочух слухове за заговор и за да предпазя Катлийн, я прехвърлих в „Браво“, където ще остане, докато реша, че е безопасно да я върна.

— Любопитна съм какво точно се е появило в новините — казвам, опитвайки се да извлека подробностите от това, което подозирам, че е пълна измислица. — Явно не съм чула същите новини. Не помня името на Катлийн да е споменавано във връзка със случаите в Масачузетс.

— Очевидно една от затворничките, или пък някой от пазачите, е чул по телевизията нещо за миналото на Катлийн — уклончиво отговаря Тара. — За това, че е блудствала с дете. И новината се разпростря като пожар. В затвора е крайно непопулярно да си изнасилвай на деца. Да навредиш на дете е непростимо.

— И вие ли видяхте това в новините?

— Не — отговаря ми тя замислено, сякаш се мъчи да разбере нещо.

— Просто се чудя дали има и друга причина — добавям.

— Вие смятате, че има — казва тя, но не го изрича като въпрос.

— Преди две седмици се свързаха с мен относно това посещение. По-точно, свързаха се с Ленард Бразо — напомням й. — Когато Катлийн е била преместена и е изгубила достъп до имейл. А това ме навежда на мисълта, че слухът се е разпространил като стихиен пожар по времето, когато ми предложиха да се срещна с нея. Вярно ли е?

Тя отвръща на погледа ми с непроницаемо лице.

— Просто се чудя дали наистина е имало нещо в новините — казвам решително.

Убийствата в североизточен Масачузетс започнаха преди около осем месеца. Първата жертва беше колежанска футболна звезда, чийто обезобразен гол труп бе намерен в пристанището на Бостън близо до участъка на бреговата охрана.

Три месеца по-късно малко момче бе убито в собствения му заден двор В Сейлъм. Предполагаше се, че е жертва на ритуал с черна магия, при който в главата му били забити пирони. Следващата жертва, студент от Масачузетския технологичен институт, бил намушкан с инжекционен нож в един парк в Кеймбридж. Накрая бе убит Джак Филдинг, при това със собствения му пистолет. Ние трябваше да повярваме, че Джак е убил другите, а после се е самоубил. Но виновна бе биологичната му дъщеря. И тя вероятно щеше да се отърве безнаказано, ако не се бе провалила в опита си да очисти и мен.

— Медиите се занимаваха доста с Дон Кинкейд — продължавам, — но не чух нищо за Катлийн и миналото й. А и случилото се с Джак като дете не бе огласено в медиите.

— Невинаги успяваме да спрем външните влияния — загадъчно промълвява Тара. — Членове на семействата идват на посещения. Също и адвокати. Понякога влиятелни хора с мотиви, които не са очевидни, започват нещо, излагат някого на опасност, а после тази личност губи малкото си привилегии; дори и нещо повече. Нямате представа колко пъти тези либерални кръстоносци решават да оправят нещата, но причиняват само вреди и излагат хората на риск. Може би и вие трябва да се запитате защо някой от Ню Йорк идва тук, за да се бърка в нещата.

Надигам се от затворническия стол, който е не по-малко корав от директорката, която го е поръчала. През прозореца виждам жени със затворнически униформи да работят в цветните лехи покрай тротоарите и оградите и да разхождат хрътки. Небето изглежда зловещо, с цвят на олово. Питам директорката кой е идвал тук от Ню Йорк. За кого говори?

— Джейми Бъргър. Доколкото знам, с нея сте приятелки.

Тя излиза иззад бюрото си.

Не съм чувала това име от месеци. Споменаването му е болезнено и неудобно.