Патриция Корнуэлл: Червена мъгла

Намерението ми беше да приличам на блондинка на средна възраст, с небрежна прическа, която не се занимава с нищо особено важно или интересно в живота. Но проклетият бус! Очукано, хъркащо чудовище с толкова затъмнени прозорци, че са почти черни, сякаш работя за някоя строителна компания или пък съм дошла в затвора; за да откарам някоя от обитателките му, жива или мъртва. Отново усещам наблюдателните погледи на жените; Никога няма да се запозная с повечето от тях, макар да знам имената на няколко, чиито прочути случаи съм гледала в новините, а зловещите им престъпления са били разглеждани на професионалните събрания, на които присъствам редовно. Въздържам се да не се оглеждам наоколо и не се издавам, че усещам погледите. Чудя се кой от малките прозорци е нейният.

Това сигурно е страшно емоционален момент за Катлийн Лоулър. Подозирам, че напоследък е мислила доста за това. За хора като нея аз съм последната връзка с онези, които са изгубили или убили. Аз съм заместничката на техните мъртви.

Тара Грим е директорът на затвора. Кабинетът й, в дъното на дълъг син коридор, е обзаведен и украсен от затворничките.

Бюрото, масичката за кафе и столовете са от меденокафяв лакиран дъб. Имат доста солидна форма, а за мен и определен чар, тъй като винаги съм харесвала ръчно изработените неща, колкото и да са груби. Увивни растения със сърцевидни листа са посадени в саксии по первазите на прозорците и оттам пълзят към библиотечките; други се спускат от висящи ръчно изплетени макрамета. Отбелязвам, че Тара Грим явно много разбира от цветя, а тя ме уведомява с мелодичен глас, че затворничките се грижат за тях. Дори не знаела имената им; може би били рододендрони.

— Епипремнум ауреум — казвам и докосвам едно жълтозелено листо. — По-известни са като дяволски бръшлян.

— Не спират да растат, а аз не разрешавам да ги подрязват — отвръща тя откъм библиотеката зад бюрото си и оставя там книга със заглавие „Икономиката на рецидивизма“. — Започна се с едно малко стръкче в чаша вода. Използвам го като важен житейски урок, който всички тези жени са пренебрегнали по пътя, довел ги дотук. Внимавай какво пуска корени, или един ден то ще заеме всичко наоколо.

Тара Грим връща още една книга в библиотеката — „Изкуството на манипулацията“.

— Хм — казва тя и оглежда растенията, плъзнали из цялата стая. — Тук май стана доста претъпкано.

Директорката е на около четирийсет години, висока и елегантна, със странно неподходящ за това място тоалет — черна рокля, дълга до средата на прасеца, и огърлица от златни монети. Май е обърнала особено внимание на вида си този ден — вероятно заради хората, които току-що си тръгнаха. С високите си скули и дълга черна коса Тара Грим никак не прилича на директор на затвор. Чудя се дали някой е забелязал този абсурд. В будизма Тара е майката на свободата, а действителността е съвсем различна. Е, светът й наистина е мрачен 1 1 Grimm (англ.), фамилното име на директорката, означава „мрачен“. — Б. пр. .

Тя приглажда полата си и се настанява зад бюрото, а аз сядам срещу нея на стол с права облегалка.

— Искам най-вече да прегледам това, което ще покажете на Катлийн — заявява тя. — Сигурна съм, че сте наясно с обичайния ред.

— За мен не е обичайно да посещавам затворници — отговарям. — Освен ако не са в клиниката, или на още по-лошо място.

Имам предвид, че понякога затворниците имат нужда от криминологичен физически преглед, или пък просто са мъртви.

— Ако носите протоколи или други документи, които смятате да разгледате с нея, първо трябва да ги одобря — казва ми Тара Грим.

Отново й повтарям, че съм дошла тук като приятелка, което е точно в правно отношение, но не е съвсем вярно.

Не съм приятелка на Катлийн Лоулър. Ще бъда предпазлива и решителна, докато измъквам информация от нея, като я подтиквам я да ми каже онова, което искам да узная, без да се издавам, че ме интересува. Имала ли е контакт с Джак Филдинг през изминалите години и какво се е случвало, когато е била на свобода, извън затвора? Продължителна сексуална връзка между жена-престъпничка и по-младата й жертва от мъжки пол се среща и в други случаи, които съм проучвала. А Катлийн е влизала и излизала от затвора през цялото време, откакто познавах Джак. Ако се е срещал с жената, която е блудствала с него като малък, чудя се дали е било, когато изчезваше безследно, подтиквайки ме да го намеря и назнача отново на работа.

Искам да науча кога е открил, че Дон Кинкейд е негова дъщеря, и защо наскоро се е свързал с нея в Масачузетс и й е позволил да живее в къщата му в Сейлъм, както и дали това е свързано с факта, че той напусна съпругата и семейството си. Дали Джак е знаел, че взема опасни медикаменти, или това е било част от плана на Дон? Осъзнавал ли е, че поведението му става все по-налудничаво? Чия идея е било той да се занимава с незаконни дейности в центъра по криминология в Кеймбридж, докато аз бях извън града?