Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

И чак тогава Сирад разбра, че вече не говорят за Александър Хамилтън или за дуела, привършил трагично преди двеста години. С тази метафора, която като че ли очертаваше собственото му съществуване, Джордън Мичъл още веднъж я бе надвил.

— Казвал съм ти много пъти, Сирад, че „Бордърс Атлантик“ е пълен с тайни и че те всички са мои — завърши той и се наведе напред, с ръце, опрени на масата. В едната все още стискаше оръжието. — Свършила си превъзходна работа, но още си далеч от истината. Мислиш, че това е президентът, защото не разбираш законите на честта.

Тя почувства как очите му се впиват в нейните. Но те не я гледаха похотливо като другите мъже — а твърдо и настъпателно.

— Ето защо им позволих да те наранят. Ето защо те държах встрани от мен през тези няколко месеца. Добра си, но още не си готова за ролята, която съм избрал за теб.

Сирад започна да трепери. Само Джордън Мичъл можеше да й причини това.

— Върни се обратно и погледни по-дълбоко — продължи той. — Надрасни физическата си красота и психопатия и се опитай да разбереш какво би накарало един баща да даде своя живот и този на сина си за едната чест.

С тези думи Мичъл прибра пистолета в кутията.

— Нямаме много време — каза той. — Но необходимостта е строг надзирател.

Той излезе от залата.

Копеле мръсно , изруга наум Сирад, като прекрасно разбираше, че тези две определения няма как да имат нещо общо с Мичъл.

Петък, 18 февруари

06:08 по Гринуич

Президентския апартамент, Белия дом

— Той ще се оправи скоро — уверяваше доктор Хернандес първата дама. Виктория Венабъл поправи една възглавница зад гърба на съпруга си и отметна кичур коса от челото му.

— Благодаря ви, Елизабет — обърна се тя към вицепрезидента. — За първи път от много дни насам го виждам да си почива.

— Надявам се, разбирате, че нямахме друг избор — обясни Бийчъм. — В поведението му се проявиха признаци на…

— О, напълно разбирам. — Първата дама притвори плътно тежките завеси и издърпа кабела на телефона. — За това, което сте направили, се иска истинска смелост. Американският народ не бива да го вижда в такова състояние.

Докторът постави два пръста на китката на президента и засече пулса му с помощта на един златен „Ролекс Дейтона“.

— Жизнените му функции са наред — отбеляза той. — Утре по това време ще е отново на крака, сякаш нищо не се е случило.

— Благодаря ви, докторе — каза първата дама. — Мога ли да ви помоля да ни оставите за момент насаме с вицепрезидента?

Докторът прибра медицинската си чанта и излезе, като затвори плътно вратата след себе си.

— Какво би станало, ако това се разчуе? — запита тя Бийчъм веднага след като останаха сами. Бе живяла твърде дълго сред политическите среди и знаеше много по-добре от мнозина как понякога властта може направо да те премаже.

— Никой няма да разбере — рече Бийчъм. — Знаем само Андреа, Хавлок, генералът и аз. Разбира се, и докторът и хората от Сикрет Сървис, но никой не може да припари до тях.

— Кабинетът ще задава въпроси, особено след това, което се случи. Конгресът ще иска указания, а точно сега страната ще се нуждае от някакво изявление на президента.

— Позволете ми да се погрижа за това, Виктория — опита се да я успокои Бийчъм. Тя протегна ръка и прегърна загрижената жена през рамото. — Познавам този град и знам как да опазвам тайните. Когато Дейвид се събуди, ще сме готови да му предложим сценарий, с който той ще се гордее. И никой няма да изглежда по-авторитетен и по-мъдър от него.

— Благодаря ти — прошепна първата дама. — Той е добър човек, знаеш това.

— Знам — каза Бийчъм и двете се отпуснаха в спокойна прегръдка. „Точно затова ще ми бъде трудно да сторя това, което трябва да направя“ — добави наум вицепрезидентът.

Джеръми пристигна на национално летище „Рейгън“ в петък около два следобед и нае един среден по големина шевролет, използвайки фалшивата си самоличност. Елис ги бе закарал заедно с Кейлъб до Далас и ги бе инструктирал подробно през целия път.

— Хайде, хайде! — подвикна тихо Джеръми, притеснен от натоварения трафик по Четиринайсета улица — колите едва пълзяха около моста. Отгоре на всичко той бе заклещен в четирилентовата улица между една цистерна „Лаун Доктор“ и раздрънкан микробус.

Макар че Елис му бе разкрил само част от мащабната операция, Джеръми бе разбрал, че крайната им цел ще е мощна атака с катастрофални последици в района на Вашингтон. Събитията досега бяха грижливо организирани така, че за всичко да бъдат обвинени ислямските фундаменталисти, но от това, което бе научил в Тексас, истинската цел беше да се принуди правителството на Съединените щати да реагира остро и по този начин да се провокират ответни терористични акции не само от организации като „Ал Кайда“, но и от по-малки регионални групи.