Дейвид Морел - Ловци на време

— Къде са слушалките? — попита той.

Аманда се заслуша в гласа, говорещ в нейните слушалки.

— Господарят на играта казва… — Тя посочи с ръка. — Ей там.

Бейлинджър отиде до една срутена сграда и намери слушалките сред купчина дъски. Взе ги и внимателно ги разгледа. По тях имаше петна от засъхнала кръв. Като си спомни предупредителния поглед, който младата жена му бе хвърлила, не попита за нейния произход. Придържащата лента на слушалките бе здрава, но тънка. Самите слушалки и микрофонът-камера бяха компактни. Той отвори малкото отделение за батериите от лявата страна на лентата.

— Не виждам никакво пространство за детонатор — каза. — Видимо няма къде да се постави пластичен експлозив нито в придържащата лента, нито в слушалките. Според мен най-вероятното място за евентуална бомба са обувките ви или GPS приемниците. — Франк погледна към покритите с кал обувки на Аманда. — Те намокриха ли се?

— Направо бяха подгизнали.

— Би трябвало детонаторът да е абсолютно изолиран от вода, за да не даде на късо. Може и да греша, но мисля, че GPS устройствата са всъщност бомбите.

Аманда отново се заслуша в гласа, идващ в ушите й.

— Господарят на играта казва да си сложиш слушалките.

Бейлинджър свали шапката си, намести слушалките на главата си под жарките лъчи на слънцето и отново я нахлупи.

— Е, какво представлява Гробницата на Страшния съд? — попита той Господаря на играта, като огледа останките от къщата за камера.

— Ти би трябвало да страдаш от посттравматичен стрес — каза гласът.

— Така е. Имам цял куп фенове психиатри, които могат да го докажат.

— Обаче не изглеждаш неуверен.

— Аз съм целенасочен човек. Дай ми задача и се съсредоточавам толкова силно върху нея, че забравям психичното си разстройство. — Франк продължаваше да оглежда останките. — Повярвай ми, пълна руина съм. Не мога да спя на тъмно. Не мога да стоя в затворено помещение. Сънувам кошмари за един тип, който иска да ми отреже главата. Разтрепервам се без никаква причина. Събуждам се с писъци. Чаршафите на леглото ми са подгизнали от пот. Когато всичко това свърши, след като победя, гарантирам ти, че ще грохна.

— Уверен ли си, че ще победиш?

— Всеки, който започва игра и не смята да победи, вече я е загубил. Имам един въпрос към теб. Откъде знаеше къде са слушалките?

Забелязвайки това, което търсеше, Бейлинджър свали слушалките си и напъха хартиените тампони в ушите си, после вдигна пушката.

— Какво правиш? — попита разтревожено Рей.

Двамата с Аманда бързо отстъпиха настрана.

Камерата бе скрита сред купчина дъски. Франк центрира червената точка върху лещата на камерата и натисна спусъка. Прас! Поемайки отката, той почти не обърна внимание на изхвърчалата гилза. Обгърнат от миризмата на изгорял барут, свали пушката и изгледа със задоволство катастрофалните поражения, които бе нанесъл на камерата.

Извади хартиените тампони от ушите си и заяви:

— Още един воайор, за когото не трябва да се безпокоим.

— Сега ме слушай внимателно — обади се Господарят на играта. — Това е последния път, в който разрушаваш важна част от играта.

— О?

— Ако го направиш отново, ще взривя експлозива в GPS приемника на госпожицата.

„Прав съм — помисли си Бейлинджър. — Точно там са бомбите“. После попита:

— Дори и за сметка на прекратяването на играта?

— Без камерите няма игра. Вярваш ли, че ще го направя?

Франк се обърна към Аманда, която изглеждаше ужасена.

— Да.

— Тогава остави камерите на мира и играй проклетата игра.

— Добре, ще играем скапаната ти игра.

Напрегнатото тяло на младата жена се отпусна.

— Някакви други ограничения? — попита Бейлинджър. — Твърдиш, че искаш да бъдем изобретателни, а когато сме такива, се оплакваш. Ако нямаме шанс, кажи ни го сега и ще ни спестиш много трудности.

— Ловци на време може да бъде спечелена. Не създавам нечестни игри.

— Добре — каза Франк. — Стигнах късно на това ниво. Някой да ме въведе в ситуацията.

— Открихме географски координати, гравирани върху онова нещо, дето е заровено в язовира. — Рей посочи своя GPS приемник, който държеше със значително безпокойство. — Стрелката сочи натам. На запад.

— Към планините — допълни Бейлинджър.

— Или това, което стои между тях и нас — обади се Аманда. — Намерих също и камъни в онзи предмет, дето стърчи от калта.

— Камъни?

— Хвърлих един на брега.

Франк докосна рамото й, опитвайки се да й вдъхне кураж: