Дейвид Морел - Ловци на време

Старите килими заглушаваха стъпките на Бейлинджър. Във въздуха се усещаше прашната миризма на миналото. Карън зави надясно и ги въведе в продълговата стая с наредени в редици сгъваеми столове. Стените й също бяха украсени с кафеникави фотографии.

Бейлинджър хвърли поглед към екрана. Върху една катедра имаше лаптоп, свързан с прожекционен апарат. После насочи вниманието си към шестимата души, които пиеха от пластмасови чаши и ядяха сандвичи по четвърт долар.

Карън посочи към тях.

— Елате да ви запозная с професор Мърдок.

Тя ги поведе към прошарен мъж с мустаци, който държеше сандвич и говореше оживено с мъж и жена, и двамата на по тридесет и няколко години. Мърдок изглеждаше по-слаб, отколкото на плаката. Носеше костюм, но двойката, с която разговаряше, беше облечена в дънки — също като Бейлинджър и Аманда.

— … терминът не е бил използван до 1939 година. Преди това са ги наричали кутии, сейфове или дори ковчези. А после, разбира се, идва ред на известната… — Той направи пауза, за да кимне на Бейлинджър и Аманда.

— Професоре, позволете ми да ви представя… — Бузите на Карън отново поруменяха. Изглежда, бе забравила имената им.

— Франк Бейлинджър.

— Аманда Евърт.

Те се здрависаха.

— Тъкмо обяснявах за Криптата на цивилизацията — каза професорът.

— За какво? — Бейлинджър се усъмни, че не е чул правилно.

— Това е името на може би най-известната времева капсула. Аз естествено съм предубеден, защото тя се намира в Огълторпския университет, където преподавам.

— И се казва Криптата на цивилизацията , така ли? — попита Бейлинджър.

— Интересно име, нали? Седалището на Международното дружество за времевите капсули се намира в Огълторп именно заради нея.

— Има Международно дружество за времевите капсули? — попита удивено Аманда.

В стаята влязоха още хора.

— Извинете ме — каза професорът. — Трябва да се уверя, че всичко е готово за презентацията ми.

Той се запъти към катедрата, а Карън Бейли им донесе обещаното кафе.

— Сметана и подсладители има на онази маса. Там са и сандвичите. Моля, опитайте ги. — Тя отиде в предната част на стаята и спусна завесите.

Бейлинджър огледа сандвичите. Корите на филиите хляб бяха изрязани. Той взе един и отхапа от него.

— По принцип не обичам салата с риба тон, но тази не е лоша.

— Заради марулята е.

— Марулята?

— Хрупкава е. Майонезата е домашно приготвена. А и хлябът е още топъл. — Аманда отхапа пак.

Бейлинджър последва примера й.

— Надявам се, че ще говори за Криптата на цивилизацията.

Застанал в сянка до катедрата, професорът натисна един от клавишите на клавиатурата на лаптопа. На екрана се появи продълговат метален цилиндър, който заприлича на Бейлинджър на торпедо. До цилиндъра стояха група мъже в официални бели костюми.

— Въпреки че този обичай води началото си от древността, това е първият предмет, който може да бъде наречен времева капсула — каза професор Мърдок. — Бил е изработен за Световното изложение в Ню Йорк през 1939 година. Проектът е спонсориран от реномираната корпорация за електрически уреди „Уестингхаус“. Понеже времевата капсула трябвало да бъде отворена след пет хиляди години, това било своеобразна реклама за дълготрайността на продуктите на „Уестингхаус“. Защо пет хиляди години? Защото било прието, че писмената история на човечеството датира отпреди пет хиляди години. Така Световното изложение се оказвало по средата между миналото и бъдещето. Създателите на капсулата заявили: „Вярваме, че човечеството ще разреши световните проблеми, че човешката раса ще триумфира над ограниченията си, че бъдещето ще е прекрасно“. Разбира се, ужасите на Втората световна война скоро щели да променят възгледите им.

Професорът докосна клавиатурата на лаптопа и на екрана се появи друг образ. Този път беше сграда с футуристична архитектура, вероятно част от Световното изложение през 1939-а. На заден план се виждаше рекламен надпис, който гласеше: Утрешният свят . Пред входа на постройката имаше опашка от хора. Бейлинджър забеляза с удивление, че макар ходенето на панаир да си е празнично събитие, повечето хора носеха сака, вратовръзки и бомбета.

— Капсулата била изработена от изключително здрава и устойчива на влага медна сплав — поясни Мърдок. — След като била напълнена, тя е спусната в една шахта по време на есенното равноденствие с почти религиозно преклонение, подсилено с ударите на китайски гонгове. От капака на шахтата се подавал перископ, през който посетителите можели да видят погребаната на пет метра под тях капсула. След края на изложението шахтата била запълнена и запечатана, а върху нея е издигнат бетонен жалон. „Нека времевата капсула да почива в мир“ — казал председателят на „Уестингхаус“. И понеже имало много повече изгубени капсули, отколкото намерени, корпорацията подготвила „Хроника на времевата капсула“. Отпечатани били хиляди бройки с неизбеляващо мастило на антикорозионна хартия, които били разпратени до библиотеките и манастирите в целия свят, дори в Тибет. Наред с другата информация, хрониката съдържала географските координати на капсулата, което било мъдра предпазна мярка, тъй като бетонният жалон във Флашинг Медоус, където се състояло изложението, се изронил с времето.