Дейвид Морел - Ловци на време

— И тук има камери. — Стомахът й сякаш се преобърна. — В къщата сигурно гъмжи от тях.

— Добре дошли в Ловци на време — каза тържествено гласът.

— Ловци на време? — повтори Дерик. — Това пък какво означава?

— Моля, отидете в трапезарията и се настанете удобно. Сега ще ви обясня.

— Майната ти! — Вив грабна чука и отвертката от чекмеджето. Все още защитена от ръкавиците, тя мушна отвертката под болта на една от пантите на кухненската врата и я удари с чука. Металът иззвъня и болтът излезе.

— Моля, отидете в трапезарията — повтори гласът.

Вив изкара още един болт и се зае с третия.

— Това не е продуктивно. Разполагате само с четиридесет часа — продължи гласът. — Не си губи времето, Вивиан.

— Аз съм Вив! Никой не ме нарича Вивиан! Мразя да ме наричат така!

— Отдръпни се от вратата.

На Аманда изведнъж й стана студено.

— Мисля, че е по-добре да направим това, което иска.

— Послушай я, Вивиан — каза гласът.

— Спри да ме наричаш Вивиан!

— Махни се от вратата! — рече Аманда. — Имам лошо предчувствие.

— Ако извадиш третия болт и се опиташ да отвориш вратата… — започна гласът.

— Да? Какво ще стане, ако го направя? — попита Вив.

— Сградата ще се взриви.

— Не ти вярвам.

Гласът замълча.

— Лъжеш! — изкрещя Вив.

Отново мълчание.

— Добре, защо не отидем в трапезарията? — предложи Рей.

Вив продължи да се взира в тавана.

Дерик се приближи до нея и сложи ръка на рамото й. Погледът й омекна, но съвсем малко.

— Няма да ни навреди да чуем каквото има да ни казва — рече той. — Ако решим, че нямаме друг избор, винаги можем да отворим тази врата по-късно.

Гласът наруши мълчанието си:

— О, гарантирам ви, че ще имате друг избор.

Те влязоха предпазливо в трапезарията, седнаха около масата, размениха си нервни погледи и вдигнаха очи към тавана.

Рей извади запалка „Зипо“ от джоба си. Започна да я върти между пръстите си, като отваряше и затваряше хромираното й капаче.

— Някой да има цигара?

Аманда и останалите поклатиха отрицателно глави.

— Така си и мислех.

— Нека ви разкажа за Реймънд Морган — обади се гласът.

Рей спря да щрака капачето на запалката.

— Бивш лейтенант. Авиатор от Морската пехота на САЩ. Реймънд е герой.

— Не — възрази Рей.

— Историята му беше широко отразена в медиите — продължи гласът. — Летял на разузнавателна мисия, когато снаряд от гранатомет улучил самолета. Това се случило в един планински район на Ирак със силно бунтовническо присъствие.

Споменаването на Ирак накара Аманда отново да се замисли за Франк. Къде беше той? Какво бе станало с него? Молеше се да не е мъртъв.

— Снарядът улучил самолета привечер. Реймънд скочил с парашут в гаснещата дневна светлина. Това било едновременно добра и лоша идея. Здрачът пречел на бунтовниците да се прицелят в ясна мишена. Но поради слабата светлина Реймънд не успял да види къде ще се приземи. Паднал на един скалист склон и се затъркалял надолу, като се натъртил жестоко и изкълчил левия си глезен. Въпреки болката, той не спрял да куцука цяла нощ, за да избяга от бунтовниците. Малко преди да съмне, се затрупал с камъни. Лежал неподвижно под тежестта им през целия ден, докато жарките лъчи на слънцето го изгаряли. Съдейки по звуците, той преценил, че бунтовниците са се приближили на петдесет крачки от него. Докато продължавали да го търсят, Реймънд не посмял да активира самонасочващото устройство, което щяло да докара спасителните хеликоптери. В края на краищата сигналът щял да изпрати спасителите в ръцете на бунтовниците. Така започнала мъчителната игра на котка и мишка, при която нощем Реймънд куцукал от хребет до хребет, а денем се покривал с камъни. Използвал провизиите от чантата си за спешни случаи възможно най-пестеливо. Когато свършили, се хранел с насекоми. Когато манерката му се изпразнила, пиел застояла вода от локвите. Разболял се от треска, но не се предал. Благодарение на решителността и находчивостта си, на дисциплината и самоувереността си, той издържал десет дни и накрая надхитрил преследвачите си. Разузнавателните служби на САЩ по-късно установили, че бунтовниците били решили, че е умрял, защото не вярвали някой да може да оцелее толкова дълго. Той активирал предавателя си едва когато стигнал до безопасна за спасителните хеликоптери територия. Реймънд изгубил близо петнадесет килограма от теглото си и получил Сребърна звезда. Това се случило преди три години. В момента Реймънд работи като пилот в гражданската авиация на Мисури.