Дейвид Морел - Ловци на време

— Всичко е наред — каза единият от новодошлите. Той вдигна ръце, за да покаже, че са празни. — Чух какво казахте. Знам за всичко това точно толкова, колкото и вие.

Спътницата му добави:

— И сме изплашени като вас.

Мъжът беше чернокож. Двадесет и няколко годишен, с гъста черна коса и стройно телосложение. Жената беше англо-американка на същата възраст, с къса тъмнокестенява коса. Тя също беше слаба. И двамата бяха облечени в панталони с цвят каки с множество странични джобове. Туристическо облекло.

— Дерик Монтгомъри — представи се мъжът.

— Вив Монтгомъри — каза жената. Носеше брачна халка. — Последното нещо, което си спомням, е как пием чай до нашата палатка и се подготвяме за сън.

— В Орегон — добави Дерик. — Но това отвън не е Орегон. Прилича ми на Колорадо или Уайоминг.

— Отдръпнете се. — Рей грабна друг стол, мина наперено между тях, влезе в предната зала и замахна със стола към прозореца вляво от вратата. После пак и пак. Ударите накараха стъклото да се разтресе, но не постигнаха друг ефект.

— Кучи син! — изруга Рей.

Дерик посегна към резето.

— Не! — предупреди го Аманда. — По вратата тече ток.

Той отдръпна ръка.

— Намерете електрическото табло — каза Бетани. — Спрете тока.

— Харесва ми как разсъждаваш. — Рей пресече трапезарията и се отправи към кухнята.

— Не трябва да се разделяме — обърна се към другите Аманда.

Те побързаха да тръгнат след Рей и го завариха да стои в кухнята и да се взира в дръжката на един капак на пода.

— Може и по нея да тече ток — отбеляза той.

— Имам идея. — Аманда отскубна косъм от главата си, наплюнчи го и го протегна внимателно към дръжката. Когато косъмът докосна метала, тя усети леко разтърсване и отдръпна ръка. — Да, има ток.

— Пробвай дръжката на шкафа под мивката — предложи й Вив.

Аманда се подчини, като се чудеше какво толкова важно може да има в този шкаф.

— Не усещам електричество.

Вив отвори със замах вратите и започна да тършува под мивката. Избута настрани четка с дълга дръжка, шише с препарат за миене на съдове и кутия с кухненски гъби.

— Да! — Тя се изправи, като държеше чифт дълги жълти ръкавици, от онези, които се използват за миене на съдове.

„Гумени ръкавици“ — каза си наум Аманда.

Вив ги сложи и отиде незабавно при вратата на кухнята. Поколеба се за миг, после потупа дръжката с една от облечените си в ръкавици ръце. Не се случи нищо.

— Да изчезваме. — Тя натисна дръжката, но вратата не помръдна.

— Няма дупка за ключ — отбеляза Бетани. — Сигурно е с електронна ключалка.

— Което ни връща при капака на пода и идеята да намерим електрическото табло — каза Рей.

Вив вдигна капака със защитената си ръка. Всички впериха погледи в мрака отдолу.

— Не виждам ключ за лампа. — Аманда се завъртя към плота до мивката и допря косъма до дръжките на чекмеджетата. Не я удари ток и тя ги отвори рязко.

В едното чекмедже имаше чук, отвертка, гаечни ключове и фенерче.

Дерик насочи лъча на фенерчето към дупката на пода и освети къса дървена стълба и мръсен под.

— Не е достатъчно дълбоко, за да е изба.

— За да се придвижва човек там, ще трябва да лази — добави Бетани.

— Някой доброволец?

Никой не отговори.

— По дяволите, тогава аз ще сляза! — Рей се наведе. — Готов съм на всичко, за да се измъкна оттук. Дайте ми фенерчето.

— Почакай — обади се Аманда.

— Какво има?

Тя разгледа внимателно стълбата.

— Насочи лъча натам.

Фенерчето освети електрическа жица, прикрепена към едно от стъпалата.

— Смяна на плана — каза Вив. — Да се върнем при вратата. С помощта на ръкавиците мога да използвам чука и отвертката, за да извадя болтовете на пантите.

— Отлично хрумване.

Човекът, който изрече тези думи, не беше сред тях.

— Кой… — Дерик погледна нагоре.

Гласът, който идваше откъм тавана, продължи:

— Наистина съм впечатлен.

Сърцето на Аманда се сви.

— Исусе! — възкликна Рей.

Всички се втурнаха към кухнята, като гледаха към тавана.

— Не очаквах да демонстрирате таланта си да решавате проблеми толкова скоро. — Гласът беше мъжки. Дълбок и плътен като на телевизионен говорител. Аманда веднага се сети, че това е гласът от записа, който я събуди.

— В тавана е скрит говорител — каза Бетани.

— Но откъде знае какво… — Рей огледа горните ъгли на стаята. Очите му се присвиха. — Камери. Малки са, но когато знаеш какво да търсиш…

Аманда се съсредоточи и видя малки отвори във всеки от ъглите, непосредствено под тавана. Тя мина през арката, влезе в трапезарията и погледна намръщено нагоре.