Джеймс Патерсън - Когато дойде паякът

Препуснах с все сила през авеню „Пенсилвания“.

— Не стреляйте! — крещях. — Задръжте огъня!

Обърнах се и видях Сампсън. Служебният му револвер все още беше насочен към Гари Мърфи. Вдигна дулото към небето. Не ме изпускаше от поглед. Беше сложил точката от името и на двама ни.

Гари лежеше скупчен на тротоара. Поточе яркочервена кръв струеше неспирно от главата и устата му. Не помръдваше. Все още стискаше здраво автоматичната пушка.

Пресегнах се и първо взех оръжието. Далеч зад гърба си чувах щракането на фотоапаратите. Докоснах го по рамото.

— Гари?

Много внимателно го обърнах. Не помръдна. Никакви признаци на живот. Отново приличаше на обикновено американско момче. На това тържество, бе дошъл като себе си, като Гари Мърфи.

Докато го гледах, очите му изведнъж се отвориха. Погледна право в мен. Устните му бавно се разтвориха.

— Помогни ми — прошепна той най-сетне тихо, задавено. — Помогни ми, доктор Крос. Моля те, помогни ми.

Коленичих до него.

— Кой си ти? — попитах.

— Аз съм Гари… Гари Мърфи.

Шах и мат.

Когато настъпи съдбовният ден, не можах да поспя дори час или два часа. Не можех да свиря и на пиано на верандата. Не исках да срещам никого и да говоря за това, което щеше да се случи след няколко часа. Вмъкнах се при Деймън и Джани, докато спяха, и ги целунах. После в два часа през нощта излязох от къщи.

В три пристигнах във федералния затвор „Лортън“. Демонстрантите бяха пак там, издигнали ръчно направените си плакати на лунната светлина. Някои пееха протестни песни от шейсетте години. Други се молеха. Имаше монахини, свещеници и пастори. Забелязах, че повечето протестиращи са жени.

Стаята за екзекуции на „Лортън“ се оказа малка, обикновена, с три прозореца. Единият беше за медиите. Другият за официалните наблюдатели на щата. А третият — за приятели и роднини на осъдения.

И трите прозореца бяха покрити с тъмносини завеси. В три и половина сутринта един служител от затвора дръпна една по една завесите. Най-сетне видяхме затворничката, легнала в болнична количка. Към количката имаше прикрепена специална поставка, върху която бе протегната лявата й ръка.

Джези се беше вторачила в тавана, но когато двама техници тръгнаха към количката, като че ли ги усети и явно се напрегна. Единият от тях носеше игла от неръждаема стомана върху болнична табла. Вкарването на иглата е единствената физическа болка, която осъденият изпитва, ако екзекуцията чрез смъртоносна инжекция се извърши както трябва.

От няколко месеца посещавах затвора „Лортън“, за да се виждам с Джези и Гари Мърфи. Бях взел отпуск и въпреки че пишех тази книга, имах достатъчно време за тези свиждания.

Личността на Гари сякаш съвсем се разпадаше. Това се отбелязваше във всички доклади от прегледите. Прекарваше повечето дни потънал в сложния свят на своите фантазии. Ставаше все по-трудно да го убедим да се върне за малко в нашия.

Или поне така изглеждаше. Това му спести втори съдебен процес, спаси го от смъртното наказание. Бях сигурен, че отново играе, но никой не искаше да ме чуе. Бях убеден, че подготвя следващия си план.

Джези прие да разговаря с мен. Винаги сме могли да разговаряме. Не се изненада, че я осъдиха на смърт заедно с Чарлс Чейкли. В края на краищата, беше виновна за смъртта на сина на министъра на финансите. Тя и агентите от Службата за охрана бяха отвлекли Маги Роуз Дън. Бяха отговорни за смъртта на Майкъл Голдбърг и Вивиан Ким. Джези и Дивайн бяха убили пилота от Флорида, Джоузеф Деньо.

Тя ми каза, че от самото начало е чувствала угризения.

— Но не дотам, за да ме спрат. Изглежда в някой момент нещо се е прекършило в мен. И днес вероятно бих направила същото. Пак ще рискувам за десет милиона долара. Както и повечето хора, Алекс. Алчни времена. Но не и за теб.

— Откъде знаеш?

— Някак си знам. Ти си „Черният рицар“.

Каза ми да не страдам, когато всичко свърши. Протестиращите я дразнеха.

— Ако тяхно дете умре, повечето щяха да действат по доста различен начин.

Чувствах се много зле. Не знам доколко вярвах на Джези, но се чувствах зле. Не исках да присъствам, но Джези ме помоли да дойда.

На прозореца за близки на Джези нямаше никой друг. Тя нямаше никого на този свят. Майка й бе починала малко след арестуването й. Преди шест седмици бившият агент на Службата за охрана Чарлс Чейкли бе екзекутиран пред очите на цялото му семейство. Това реши съдбата й.