Джеймс Патерсън: Когато дойде паякът

— Нана, остани тук. Не излизай, докато не те повикам — прошепнах аз. — Ще те извикам, когато всичко е наред.

— Ще се обадя в полицията, Алекс.

— Не, стой тук и не мърдай. Нали аз съм полицията! Стой тук.

— Децата, Алекс.

— Ще отида при тях. Ти стой тук. Ще доведа децата. Моля те, послушай ме този път. Моля те, послушай ме.

В тъмния коридор на втория етаж нямаше никой. Поне никого не можах да видя. Пулсът ми се запрепуска неконтролируемо, докато вървях забързано към детската стая.

Ослушах се за друг шум в къщата. Беше тихо. Помислих си за ужасното осквернение — някой е влязъл в нашата къща . Отпъдих тази мисъл.

Трябваше да се съсредоточа върху него . Знаех кой е. От седмици го чаках. Още откакто двамата със Сампсън се върнахме с Маги Роуз. В последно време отслабих бдителността си. И той дойде.

Побързах към детската стая. По коридора на втория етаж вече тичах.

Отворих скърцащата врата. Деймън и Джанел все още спяха в леглата си. Щях да ги събудя и да ги заведа бързо при Нана. Заради децата никога не държах пистолета си горе. Той беше долу в моя „кабинет“.

Включих лампата до леглото. Нищо! Не светна.

Спомних си за убийствата на Сандърс и Търнър. Сонеджи обичаше тъмнината. Тя бе неговата визитна картичка, неговият подпис. Досега винаги беше изключвал тока. „То“ беше тук.

Изведнъж бях ударен с ужасяваща сила.

Все едно, че ме блъсна камион. Знаех, че е Сонеджи. Беше се нахвърлил върху мен. Почти ме повали с един удар.

Беше силен като див звяр. През целия му живот неговото тяло, неговите мускули се бяха напрягали и отпускали. Започнал да се упражнява още когато го заключвали в мазето на бащината му къща. Почти трийсет години е бил напрегната пружина: кроял е планове как да си отмъсти на света, кроял е планове как да получи славата, която, според него, заслужава.

Искам да бъда някой!

Ето го пак. Двамата се строполихме на пода с глух тътен. Рязко ми изкара въздуха.

Главата ми се удари в острия ръб на скрина в детската стая. Погледът ми се замъти. Ушите ми забучаха. Ярки звезди затанцуваха навсякъде.

— Доктор Крос! Ти ли си? Забрави ли чия е тази игра?

Почти не виждах лицето на Гари Сонеджи, когато изкрещя името ми. Опита се да ми причини физическа болка като изкрещя в ухото ми, като отприщи в слуха ми цялата сила на своя глас.

— Нищо не можеш да ми направиш! — отново изкрещя той. — Не можеш нищо, докторе! Проумя ли го вече? Аз съм звездата. Не ти!

Ръцете му целите бяха измацани с кръв. Тя беше навсякъде. Сега вече виждах. Кого беше наранил? Какво бе направил в къщата ми?

Започнах да различавам очертанията на предметите в детската стая. Във високо вдигнатата си ръка държеше нож, насочен към мен. Думите му бяха напевни, същинско заклинание:

— Аз съм звездата тук! Аз съм Сонеджи! Мърфи! Който си поискам да бъда!

Сега разбрах чия е кръвта, която бе размазал по ръцете си. Моята. Намушкал ме е първия път, когато ме удари.

Вдигна високо ножа, за да ме удари отново, и изръмжа като животно. Децата се събудиха. Деймън изпищя: „Тате!“, а Джани се разплака.

— Деца, бягайте оттук! — извиках аз, но те бяха твърде уплашени, за да напуснат леглата си.

Гари замахна веднъж лъжливо, но после острието се устреми към мен. Аз успях да се отместя, но то ме перна по рамото.

Този път ме заболя силно и разбрах защо. Ножът на Сонеджи бе разрязал горната част на рамото ми, при врата.

Изревах с все сила. Децата плачеха. Сега вече исках да го убия. Мозъкът ми щеше да се пръсне. В мен не бе останало нищо друго освен яростта към това чудовище в къщата ми.

Сонеджи/Мърфи отново вдигна ножа. Смъртоносното острие бе дълго и толкова остро, че дори не бях усетил първата рана. Беше минал през плътта ми като през масло.

Чух още един крясък — оглушителен писък. За част от една зловеща секунда Сонеджи замръзна.

После се извъртя и отново изръмжа.

Откъм вратата на стаята към него се бе втурнала една фигура. Мама Нана бе отвлякла вниманието му.

— Това е нашата къща! — крещеше тя с необуздана ярост. — Вън от къщата ни!

Видях, че върху скрина нещо блести. Пресегнах се и сграбчих ножиците, лежащи върху Джанината книжка за изрязване. Бяха от шивашкия комплект на Нана.

Сонеджи/Мърфи отново замахна с ножа. Дали не бе същият, с който бе извършил убийствата в квартала? И убийството на Вивиан Ким?

Замахнах с ножиците и усетих как разкъсаха плътта му. Сцепих му бузата. Писъкът му проехтя в спалнята: