Джеймс Паттерсон - Високи залози

Всъщност големият мъж седеше зад бюрото ми с крака върху него, втренчен в екрана на лаптопа.

— Знаеш ли, че Зевс го наричали още Гръмовержец? — заговори ме той. — Символите му са гръмотевица, орел, бик и дъб. О, на всичкото отгоре бил и педераст. Или поне се носели подобни слухове.

— Очарователно — гласеше лаконичният ми коментар. — Свали си обувките от бюрото ми и вкарай това в лаптопа.

Подадох му компактдиска и затворих вратата.

— Какво е това? — попита Сампсън.

— Тони Никълсън смята, че е доживотната му застраховка.

След секунди началото на видеозаписа от компактдиска се появи на екрана.

Веднага познах спалнята от апартамента в някогашната пристройка за карети в клуба на Никълсън. Изглеждаше същата, с изключение на чистите чаршафи на леглото и няколко допълнителни джунджурийки.

Според времето, означено долу на екрана, записът беше от 1:30 след полунощ на 20 юли миналото лято.

— Може ли да се фалшифицират датата и часът? — попитах Сампсън.

— Несъмнено. Защо? Мислиш, че Никълсън се опитва да те измами с това?

— Вероятно. Но още не зная.

След около тридесет секунди изображението се замъгли, а показанието за часа прескочи на 2:17 сутринта.

Сега върху леглото имаше голо момиче, с изключение на пликчета от черна дантела. Беше руса, дребна, с черни белезници на китките, закрепени за колоните край леглото. Краката й бяха максимално разкрачени, доколкото позволяваше човешкото тяло.

Нямаше звук, но по начина, по който се движеше, бих казал, че изглеждаше повече съблазняваща, отколкото изплашена или отбраняваща се. Стомахът ми се сви на топка. Каквото и да бе това, не мисля, че исках да продължавам да го гледам.

В кадъра се появи някакъв мъж — истински извратеняк, в пълно „бойно“ садо-мазо снаряжение, с гумени или латексови гащи, с риза с дълги ръкави. И с тежки ботуши, с нахлупена на главата качулка, закопчана с цип отзад на врата. Освен че бе висок и мускулест, нищо друго повече не можех да кажа за него.

— Той знае, че там има камера — обади се Сампсън. — Може би иска да го заснемат.

— Нека само да гледаме, Джон.

Точно сега никак не ми се говореше. Вече си мислех за това, което се бе случило с Каролайн, може би точно в тази стая, и може би сега наблюдавахме ръцете на същия откачен садист.

Зевс, или който беше той, се наведе над момичето и превърза очите му с черна лента.

— Има пръстен — казах. — На дясната ръка.

Приличаше на пръстен от гимназия или колеж, но качеството на изображението не беше достатъчно добро, за да го огледам по-подробно.

Мъжът не бързаше. Извади от скрина още неща — метален прът с въжени белезници в краищата, с които завърза глезените на момичето, както и малко кафяво шишенце, вероятно с амилов нитрат.

Когато размаха шишенцето под носа на блондинката, лицето й силно се зачерви, сетне главата й започна да се люшка наляво и надясно.

Със Сампсън наблюдавахме мълчаливо как правят секс. През повечето време мръсникът се държеше с едната си ръка за матрака, за да не загуби равновесие, докато с другата я стискаше за гърлото. Струваше ми се, че правеше сексуална асфиксия, контролирайки притока на кислород в белите й дробове, като по малко отпускаше хватката си, а после пак я стягаше.

Момичето се включваше в играта и не изглеждаше измъчено или уплашено, а това правеше наблюдаването на сцената още по-мъчително. Тогава той внезапно се изви над нея, явно стигнал до кулминацията. Мисля, че вдигна ръка нагоре, все едно бе спечелил някакво състезание.

Сега я стисна за гърлото и я притисна с цялата си тежест. Внезапно движенията й станаха хаотични и отчаяни. Краката й се замятаха под него. Беше ужасяващо да се гледа нещо подобно, сякаш се случваше в момента, а ние не можехме да направим нищо, за да го спрем.

Колкото повече блондинката се гърчеше, толкова повече се възбуждаше той, докато накрая тялото се отпусна и тя напълно престана да се движи. Едва тогава мъжът я целуна.

— О, господи — промърмори Сампсън. — Какво става с този свят?

След това убиецът слезе от леглото. Без никакво бавене, без да обръща внимание на мъртвото момиче, напусна апартамента за по-малко от минута.

След двадесет секунди видеозаписът свърши.

— Хайде, Джон. Отиваме в Александрия. Трябва да разберем дали това е Зевс.

Със Сампсън преминахме през зоната за посетителите в центъра за задържане на заподозрени в Александрия. Следвахме познатия маршрут — покрай помещенията за разпити и стая номер петнадесет, където извеждаха определените за освобождаване лица, докато не стигнахме накрая до командната зала.