Джеймс Паттерсон - Високи залози

Затова кимнах на Джанеле.

— Всички го знаем. Всички сме тъжни и гневни. Елате тук. Може би аз съм единственият, който сега се нуждае от малко помощ.

Събрахме се за групова прегръдка и това беше най-добрият начин да мислим за Нана, без да говорим.

Първо рукнаха сълзи в очите на Бри, след което всички се разплакахме. Нямаше нищо срамно в това, нищо освен израз на обичта ни към Нана. Може и да не се получаваше при някои семейства, но при нас определено действаше.

В понеделник бях готов да предприема следващия си ход по случая. Името й беше Уайли Реклър, макар че читателите я знаеха просто като „Джена“, и преди беше помагала на ФБР и вашингтонската полиция, особено на отдела за борба с проституцията.

Уайли Реклър беше вашингтонският вариант на светските колумнисти Синди Адамс от Ню Йорк и Перес Хилтън от Холивуд и поддържаше много популярния клюкарски блог „Джена знае“. Използваше го, за да пусне някои по-незначителни вашингтонски истории — номинацията на Анджелина Джоли за Съвета по външни отношения или навика на Барак Обама да пуши тайно, — но повече място отделяше на светския и сексуалния живот на „хората, които са най-влиятелни“, както ги наричаше в началната страница на уебсайта си.

Днес следобед със Сампсън успяхме да се доберем до прочутата коментаторка на клюки в „Нийман Маркъс“ в квартала Френдшип Хайтс. Уайли представяше новия си дизайнерски парфюм, каквото и да означаваше това. Парфюмът, естествено, се наричаше „Джена знае“. Заради силното му и тежко ухание, особено в задушното, препълнено с посетители, помещение, си казах, че би трябвало да се нарича „Носът на Джена“ 8 8 Игра на думи с еднаквото произношение на Jenna Knows (Джена знае) и Jenna Nose (Носът на Джена). — Б.пр. .

Тя се бе разположила в средата на щанда, близо до асансьорите. Красиви дами в черни блузи пръскаха с парфюма минаващите, докато самата Джена раздаваше автографи, като надписваше шишенцата, натрупани като внушителна пирамида от кутии в червено и черно върху овалния щанд.

Когато видя полицейските ни значки, притисна към гърдите си ръка с безупречен маникюр.

— О, господи! Най-после го прекалих, така ли? — Тълпата зад нас шумно се разсмя.

— Питах се дали ще мога да те убедя да ни отделиш пет минути — казах й аз. — Важно е.

— Mais oui 9 9 Но да, разбира се (фр.). — Б.пр. . — Уайли се изправи и размаха ръце. — Извинете ме, дами, но клюките могат да почакат. И без това вашингтонската полиция знае всичко. Но дали ще го сподели с нас?

Част от театралниченето й се стопи веднага щом се отдалечихме от тълпата.

— Нали не съм се провинила в нещо? — попита ни тя.

— Нищо подобно — увери я Сампсън и задържа за нея отворена вратата, извеждаща на авеню „Уисконсин“. — Нуждаем се от малко помощ.

Изчакахме с продължението на разговора, докато се настанихме в моята кола. Тогава започнах направо:

— Питам се дали си чула нещо за един сексклуб за тежки тузари? Във Вирджиния? Мястото се нарича „Блаксмит Фармс“. Преди всичко търсим някакво потвърждение на предположенията ни.

Тя тъкмо ровеше в малката си червена чантичка, когато внезапно застина.

— Искаш да кажеш, че е истина?

— Просто се питам какво си чула. Имена, истории, всичко от този сорт.

— Нищо засега — отвърна ми тя, като извади червилото от чантичката си. — Недостатъчно, за да се получи история, с която да продължа. Струва ми се, че е абсурден мит от предградията …

— Нали си в бизнеса с публикуването на слухове? — попита я Сампсън.

— Скъпи, аз съм в този бизнес, защото се старая да бъда колкото може по-точна и си пазя задника от съдебни дела. Научих го по трудния начин, когато пуснах в блога си подробности за интимния живот на Конди Райс. И само за протокола съм длъжна да уточня, че във Вашингтон няма такова нещо като стари слухове.

— Какво искаш да кажеш? — запитах я.

— Искам да кажа, че тук не можеш да се завъртиш и с игла, без да закачиш някой разследващ журналист, който иска да се прочуе. Слуховете или се превръщат в челни заглавия, или умират още при раждането си. Когато не чуя нищо повече за някой слух, разбирам, че е умряла работа. — Усмихна се щастливо и започна да се черви, като се оглеждаше в огледалото за обратно виждане.

— Или поне досега.

— Това е друго нещо — промърморих, като улових погледа й. — Необходимо е да се позанимаеш с това за малко.

— Извинявай , знаеш с какво си вадя хляба, нали?

— Предполагам, че и ти си наясно как аз си вадя моя — прекъснах я. — Джена, това е разследване на убийство, а не игра. Разбираш ли какво ти говоря?